През последните години културните иновации и туризмът, свързани с опазването на традициите и нематериалното наследство, са се превърнали във важна сила за развитието на селските райони в Китай. Защо нематериалното наследство става толкова популярно? Какво му придава такава жизненост? Уей Пъндзю, директор на Института за икономика на културата към Централния университет по финанси и икономика дава отговор на тези въпроси и разяснява ролята на нематериалното наследство за развитието на селата. Според него причината нематериалното културно наследство да се превърне в популярна тема за културната индустрия за съживяването на селските райони е тясно свързана с факта, че Китай придава голямо значение на опазването на традиционната култура. С развитието на икономиката търсенето и необходимостта от културни продукти в обществото се увеличават. Относно връзката между нематериалното културно наследство и реалния живот Уей Пъндзю сочи, че тя е много силна. „Нематериалното наследство е свързано предимно с владеенето на различни умения в бита, които са неделима част от ежедневието. Следователно нематериалното наследство не е абстрактно понятие.“ Нематериалното наследство е в състояние да събуди огромен интерес сред обикновените граждани и има потенциала да насърчи изграждането на специфична култура в селата. „Бързият процес на модернизация влияе на много от традиционните умения и начин на живот. Въпреки това обаче те поддържат своята жизненост. Затова след като търсенето се повиши, а културната атмосфера се подобри, това наследство отново бе възстановено“, обяснява Уей Пъндзю. Според него типичен пример за това са някои традиции в храненето. „Когато конкуренцията сред ресторантите стане все по-ожесточена, много от тях ще наблегнат на специфични елементи и характеристики на нематериалното наследство. В известен смисъл то ще се превърне в диференцирана конкурентна стратегия за много индустрии.“ Според Уей Пъндзю понятието „културна индустрия“ има тесен и широк смисъл. Първият отговаря директно на специфичните нужди на хората, докато вторият е свързан със стратегията „Култура плюс“. Например някои традиционни ястия и облекла са все още популярни не само за да задоволят основните нужди на хората, но и заради своето съдържание, естетична стойност, вкусове и други фактори, уверен е той. В селските райони стойността на нематериалното наследство е изразена по-ясно и привлича по-голямо внимание. Същевременно броят на наследниците на различни занаяти се увеличава непрекъснато. Уей Пъндзю обяснява, че през последните години има повече майстори занаятчии, като голяма част от тях са млади хора с добро образование.