Китайска живопис при династия Тан (618 - 907)

С основаването на династия Суей (581 - 618) Китай отново се обединява след повече от 300 години разделение. Вторият император на династията се заема с няколко неуспешни войни и големи начинания като Големия канал, който свързва Юга със Севера. Това изтощава народа и води до въстания, които свалят властта. Следващата династия Тан (618 - 907) изгражда по-устойчива държавност върху основите, които управляващите на Суей са положили, и първите 130 години от управлението й се смятат за златен век в развитието на китайската цивилизация. Империята по това време се простира толкова надалече през Централна Азия, че за определен период Букара и Самарканд (днес в Узбекистан) са под китайско управление, централноазиатските царства плащат данък на китайската държава, а китайското културно влияние обхваща Корея и Япония. Столицата Чан'ан се превръща в най-великия град на земята. Нейните улици са препълнени с чужденци, а религии от всички краища на света като зороастрийство, будизъм, манихейство, несторианство, християнство, юдаизъм и ислям - процъфтяват. Тази уверена всемирност се отразява и във всички форми на изкуство от този период. Покровителството на дворовете на Суей и Тан привлича художници от всички части на империята. Например Йен Либън (阎立本, около 601 - 673) се издига до много високи чиновнически постове и накрая става министър на държавата, но е също така и изявен художник фигурист. Неговите задължения включват рисуване на исторически свитъци, отразяване на важни събития от миналото и настоящето, както и портрети, включително на чужденци, а също и на странни същества, донесени като налог на неговия покровител, император Тайдзон. Йен Либън рисува в общоприетия стил с деликатни, слабо модулирани линии. Част от свитък, изобразяващ 13 императори от династия Хан до династия Суей (днес в Музея за изящни изкуства в Бостън, САЩ), се приписва на него. Неговият брат Йен Лидъ също е художник. Характеристики на техния стил може би са запазени в наскоро открити гробници със стенописи от 7-и и 8-и век, особено в тази на принцеса Йонтай (препогребана през 706 г. близо до град Си'ан). Но най-добрият майстор на четката в по времето на династия Тан остава У Даодзъ (吴道子, около 680 - 759), който не само се радва на успешна кариера в императорския двор, но и има достатъчно творчески порив да изрисува - според Танските архиви - над 300 стенописа по стените на храмове в Лоян и Чан'ан. Неговата работа, за разлика от Йен Либън, е пълна с такава всеобхватна сила, че тълпи се събирали да го гледат как работи. Той рисува основно с мастило, като оставя оцветяването на своите помощници. У Даодзъ също така е известен и с триизмерния, скулптурен ефект, който постига само с мастило. Художниците фигуристи, които изобразяват дворцовия живот с много внимание и наследяват стила на Йен Либън, вместо на У Даодзъ, са Джан Сюен (张萱, 713 - 755) и Джоу Фан (周昉, около 730 - 800). Произведението на Джан Сюен „Придворни дами подготвят коприна“ е достигнало до нас благодарение на копие от династия Сун (в Музея за изящни изкуства в Бостън), но съществуват и по-късни версии на няколко композиции, които свидетелстват за съществуването му. Стенописите на императорски гробници от 8-и век и будистките рисунки от Дунхуан показват ранната поява и широката разпространеност на жанрове, които по-късно са канонизирани с помощта на художниците от двора на династия Тан чрез отделни фигури (особено жени), с монументални скулптурни пропорции, подредени на празен фон с класическа простота и баланс. Конете също играят важна роля в танската военна експанзия и в живота на императорския двор. Ездата е предпочитано развлечение и дори придворните дами играят поло. Естествено, конете стават и предпочитана тема в живописта и на един от любимите художници на император Сюендзон - Хан Ган (韩干, 706 - 783). Повредена и трудно реставрирана картина на любимия боен кон на императора - Джаойебай (Осветяващ нощта), от 8-и век ни дава сведения за дарбата на този знаменит художник. Друг велик майстор на изобразяването на коне е учителят на Хан Ган, военният генерал Цао Ба (曹霸, ок. 704 - 770), за когото знаменитият писател Ду Фу пише, че е пленил вътрешната душевност на своите субекти дори по-добре, отколкото плътта им. Повечето по-късни художници на коне твърдят, че следват или Хан Ган, или Цао Ба, но съществените стилистични разлики между двамата са смятани за неразличими още през династия Северна Сун (960 - 1127). Тези триста години управление на династиите Суей и Тан са период на развитие и промени в пейзажната живопис. Ранните майстори от 7-и и 8-и век - Джан Дзъциен (展子虔, късния 6-и век), Ли Съсюн (李思训, 651 - 716) и синът му Ли Джаодао (李昭道, 8-и век), развиват стил в пейзажната живопис, известен като „цинлю шаншуей“ (синьо-зелен пейзаж) или „дзинби шаншуей“ (златно-синьо-зелен пейзаж), в който върху внимателно изпълнена композиция се нанасят минерални цветове във фина линия, за да се създаде ефект на наситен цвят. Този синьо-зелен стил, вероятно заимстван от централноазиатските стилове от периода на Шестте династии и свързан с украсените със скъпоценни камъни райски пейзажи на даоистките безсмъртни, лесно пасва на вкуса на танския двор, който е предразположен към международната екзотика, религиозната фантазия и смелото декоративно изкуство. Този стил постепенно кристализира като дворцова и професионална традиция, противопоставяйки се на по-неформалната калиграфска живопис с мастило на учените. Общоприетият основател на школата на пейзажите на учените е Уан Уей (王维, 701 - 761) - учен и поет от 8-и век, който разделя времето си между имперския двор в Чан'ан, където заема чиновнически постове, и своето селско имение в Уан Чуан, където рисува панорамни композиции, запазени в по-късни копия и гравирани върху камък. Сред будистките му картини най-известна е тази на индийския мъдрец Вималакирти, който се превръща в „светеца покровител“ на китайските будистки просветени. Уан Уей понякога рисува цветни пейзажи, но по-късното му име като творец се изгражда въз основа на вярването, че той е първият пейзажист, рисуващ с монохромно мастило. Смята се, че е постигнал фина атмосфера благодарение на „счупване на мастилото“ (помо, 破墨) в разнообразни тонове. Вярата в неговата основополагаща роля, подхранвана от по-късни критици, става крайъгълен камък на философията за уънжънхуа (живопис на учените), която проповядва, че човек не може да стане велик художник, ако не е учен и благороден. По-авантюристично настроен в техниката е донякъде ексцентричният художник от края на 8-и век Джан Дзао (张璪), който създава драматични тонални и текстурни контрасти, когато рисува едновременно с по една четка във всяка ръка или с два клона от дърво - единият разлистен, другият изсъхнал. Тази нова свобода с четката се довежда до крайности от някои художници от средния и късния тански период като Уан Ця (王洽, още известен и като Уан Мо) и Гу Куан (顾况, 8-и век) - южния китайски даоист, който „пръска мастило“ (също транслитерирано като помо, 泼墨, но написано с други йероглифи) върху коприна с маниер, който асоциираме с този на жестовата живопис от 20-и век и художници като Джаксън Полък. Намерението на художниците, които „пръскат мастило“, е толкова артистично, колкото е философско и религиозно: по това време се пише, че техният спонтанен процес на работа е предназначен да имитира божественото сътворение. Тяхната полузавършена творба, в която артистичният процес е напълно разкрит и предметът трябва да бъде забелязан от гледащия, предполага даоистки философски скептицизъм. Тези техники белязват появата на ексцентричност в работата с четката, която има свобода на действие в периоди на политически и социален хаос. Впоследствие те са използвани от художниците на южната „внезапна“ школа на чан (дзен) будизма, която разбира просветлението като спонтанно, ирационално преживяване, което може да се изобрази само чрез същата спонтанност на четката. Тази живопис процъфтява в Чънду, столицата на малкото царство Шу, където много художници бягат от хаоса на Север в последните години преди падането на династия Тан. Сред тях е Гуансиу (贯休, 832 - 912), ексцентрик, който рисува будистки светци с чудат вид и преувеличени черти, което много се харесва на сектата на чан будизма. Елементът на деликатната гротеска в изкуството на Гуансиу е доразвит през периода на Петте династии и Десетте царства от Ши Къ (石恪), който твори в Чънду в средата на 10-и век. В неговите картини, основно на будистка и даоистка тематика, той рисува в този чан стил, стремейки се да шокира публиката с изкривяване и грубост в изпълнението. Галина КРУМОВА

Още от броя
  • Традиционната култура блести на съвременните китайски сцени
    През последните години популярността на сценичните продукции, базирани на традиционната китайска култура, набира скорост както в страната, така и в чужбина. Танцовата драма със заглавието „Поетичен танц: Пътуването на една легендарна пейзажна картина“, която представя традиционни китайски костюми, с...
  • Новите качествени производствени сили зависят от развитието на технологиите и иновациите
    Нови качествени производителни сили. Това е една от новите ключови формулировка, която се появи след ежегодните сесии на Националния комитет на Китайския народен политически консултативен съвет (НК на КНПКС) и на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП). От тези нови производителни...
  • Китай е създал най-голямата система за онлайн докладване на заразни болести в света
    На пресконференцията на втората сесия на 14-ото ОСНП началникът на Националното бюро за контрол и превенция на заболяванията Уан Хъшън обясни, че Китай използва успешно най-новите научни и технологични постижения и информационни технологии, за да подобри научността и точността на превенцията и контр...
  • Два града илюстрират жизнеността на китайските пазари на едро
    Бизнес дейностите на пазарите за търговия на едро в Китай, показател за икономическите тенденции, се върнаха към предишните си оживени нива, възвестявайки по-широкото икономическо възстановяване на страната. Известен като един от най-големите центрове за производство в света, Китай е дом на широк сп...
  • „Джей Пи Морган Чейс“: китайският пазар е „незаменим“ за бизнеса
    Неотдавна Дезире Уан, главен изпълнителен директор на JPMorgan Asset Management China, заяви в интервю за „Блумбърг“, че „Джей Пи Морган Чейс“ планира да продължи усилията си за наемане на служители в Китай, за да разшири своя бизнес за управление на активи във втората по големина икономика в света....
  • 2000-годишна бронзова лампа с формата на гъска сияе в музея на Шоуджоу
    Лампите от династия Хан (202 г. пр. н. е. - 220 г. сл. н. е.) се отличават с разнообразна гама от форми. Сред тях има такива с дизайн на феникс, стъпала на дива гъска и красиви шарки, включващи волове и овце. Един забележителен пример е „Изрисуваната бронзова лампа във формата на гъска, носеща риба“...
  • КМГ организира мероприятието „Писма в облаците: историята ми с Китай“
    По случай 75-годишния юбилей от основаването на Китайската народна република международният канал по китайски език на Китайската медийна група организира мероприятието „Писма в облаците: историята ми с Китай“ в рамките на целия свят, което ще продължи до края на август тази година. По време на мероп...