КНБ ще продължи да улеснява трансграничната употреба на юана

Китай ще улесни допълнително трансграничната употреба на юани чрез насърчаване на пилотни програми за стимулиране на търговията и инвестициите, давайки възможност на повече чуждестранни централни банки и парични органи да държат валутата като резервен актив, сочи доклад на Китайската народна банка. Трансграничното използване на юани напредва бързо и поддържа стабилен растеж през тази година, дори на фона на пандемията от COVID-19, която засегна тежко глобалната търговия, финанси и икономиката, коментират анализаторите. Повече от 70 централни банки и парични органи в световен мащаб са включили юана в своите валутни резерви, според доклада на Китайска народна банка. Банката се ангажира да продължи да насърчава интернационализацията на юана въз основа на пазарните принципи и целите за по-добро обслужване на реалната икономика. „Очакваме повече чуждестранни търговци да се присъединят към търговията със суров петрол, желязна руда и други стокови фючърси и да използват по-често юана при търговията с реални стоки. Ще бъдат предоставени повече деноминирани в юани финансови продукти“, се казва още в доклада на банката. „Китайският капиталов пазар може допълнително да се отвори, което изисква свободно плаване на юана“, казва Дзин Джунся, изпълнителен директор на Международния валутен фонд за Китай. „Също така трябва да се развиват валутни продукти на световно ниво и да се контролира по-добре общото парично предлагане и външния дълг“, добавя той. Дзин предложи емитирането на деноминирани в юани ценни книжа и сметки на централната банка на офшорния пазар. Междувременно фондовата борса може да привлече повече чуждестранни инвеститори чрез създаване на международен борд, който позволява първоначални публични предлагания за предприятия с висок растеж от развиващите се икономики. В сложната международна среда в момента „интернационализацията на юана не е подчинена цел, която може да бъде жертвана, а основен проблем, свързан с това дали икономиката на Китай може ефективно да облекчи въздействието на външните шокове“, добавя Дзин. Подкрепяни от политиките на паричните власти, анализаторите очакват повече участници на пазара да приемат юана като валута за сетълмент и разплащане, особено тези, участващи в инициативата „Един пояс, един път“. Зоните за свободна търговия и зоната в Големия залив (Гуандун-Хонконг-Макао) ще станат движеща сила за трансграничните плащания в юани. Миналата година трансграничният сетълмънт в юани достигна рекордно високи стойности от 19,67 трилиона (2,83 трилиона долара), увеличавайки се с 24,1 процента за година, се казва още в доклада на Китайската народна банка. Делът на юана в световните валутни резерви достигна рекордните 2,02% през първото тримесечие, според МВФ. От фонда съобщиха още, че до края на 2019 г. обемът на резервите в юани е достигнал 217,67 милиарда долара, което представлява 1,95 процента от общите валутни резерви валути и нарежда китайската парична единица на пето място, изпреварвайки канадския долар, който има 1,88 процента. Заради търговските търкания между Китай и САЩ и други външни проблеми, валутният пазар е обект на нарастващи колебания и все повече компании предпочитат да използват юана като сигурен инвестиционен актив за смекчаване на рисковете, посочва Гуан Тао, главен икономист в BOC International (China) Co Ltd. Друго проучване, проведено наскоро от Китайска народна банка, също показа, че статутът на международната валута на юаните достигна нов връх през 2019 г. Около 80 процента от местните и чуждестранните респонденти в проучването смятат, че ролята на юаните като международна валута няма да отстъпва на тази на японската йена или британската лира през следващото десетилетие. Резултатът беше с 3 процентни пункта по-висок от този през 2018 г. и продължи да се увеличава за четвърта поредна година от 2016 г. насам, съобщи Китайска народна банка.