Координати: 38° N 102° E Граници: на север - Монголия, на североизток - автономен регион Вътрешна Монголия, на изток - Нинся-хуейски автономен регион и провинция Шанси, на юг и югозапад - провинции Съчуан и Цинхай, на запад - Синдзян-уйгурски автономен регион Площ: 453 700 кв. км - 7-а по ранг в Китай Основни географски обекти: река Хуанхъ, планините Цилиен, коридорът Хъси, пустинята Гоби Най-висока кота: връх Алтин-Таг - 5830 м Градове: Ланджоу - столица и най-голям град, Пинлян, Дзиуцюен, Дунхуан Административно деление: 14 префектури, 86 окръга, 1344 общини Население (2017): 26 260 000 - 22-а по ранг в Китай Плътност на населението: 58/кв. км - 27-а по ранг в Китай Етнически състав: хан - 91%, хуей - 5%, дунсян - 2%, тибетски - 2% Географски данни Провинция Гансу е важен стратегически център, свързващ центъра на страната с обширната територия на Крайния запад. Столицата Ланджоу се намира в централната част на Гансу, на южния бряг на огромната река Хуанхъ. Платата са доминиращите географски характеристики на Гансу. По южната граница скалистите вериги на планините Цилиен отделят Гансу от провинция Цинхай. В долината на река Хуанхъ са съсредоточени най-плодородните земеделски земи. На около 250 км северозападно от Ланджоу има нисък земен участък, където теренът е относително равен и реките, захранвани от ледници, изчезват в пустинята - това е зоната, известна като коридорът Хъси. По-високите планини наблизо са покрити с гори, но „дъното“ на самия коридор е монотонна равна и безплодна жълта земя. В Западна и Северозападна Гансу няма особени топографските характеристики, за разлика от югоизток, където земята е претърпяла локални премествания в резултат от редица земетресения. На северозапад теренът е хълмист и се спуска към пустинята Гоби. Климатът в Гансу е характерен с резки температурни колебания и с неравномерни, често оскъдни валежи. Напояването зависи главно от оттока от топящите се снегове в планината Цилиен. Въпреки че растителността е доста ограничена, древните гори все още съществуват във високите части на планините Люпан в източната част на Гансу. По-голямата част от населението на провинцията се занимава със земеделие, макар че все повече хора се занимават с търговия и промишленост. Населението е съсредоточено в басейна на Хуанхъ, в плодородните равнини на юг и в централните участъци, там където е възможно напояване, както и в сухите тераси на планината Лиупан. В западната част на Гансу населението е концентрирано в редица малки, изолирани оазиси, разпръснати в полите на високите заснежени вериги. Инфраструктурата на провинцията Гансу е важен жп коридор, свързващ Източен Китай и Западен Китай, затова и тук железопътната мрежа е много развита. До Пекин, Шанхай и много други градове може да пътувате и с високоскоростни влакове. В провинцията има около 10 летища. Ланджоу е столица и най-големият град на провинция Гансу, а също и един от 100-те най-големи научни града в света по резултати от научни изследвания. Площта му е 13 086 кв. км, с 3 790 900 жители. Столицата Ланджоу е също и основен транспортен център в провинция Гансу. Други големи градове в провинцията са Пинлян в източната част и Дзиуцюен в западната част, където се намират и големите петролни и минни центрове Юмън и Дзяюгуан. Забележителности на провинция Гансу Западният край на Великата китайска стена Дзяюгуан, близо до едноименния град, е най-големият и най-непокътнатият проход в Великата стена. Построен по време на ранната династия Мин, някъде около 1372 г. Пещерите Могао са система от няколкостотин пещерни храма, разположени в речния оазис на Пътя на коприната, в близост до град Дунхуан. Тук будистките монаси са издълбали между 4-ти и 12-и век около 1000 пещери във високите около 17 м скали и са ги украсили с будистки мотиви (статуи на Буда, скулптури и стенописи). В момента са запазени 492 пещери. Пещерите Могао са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.