Драги читатели, От този брой в рубриката „Атлас Китай“ ще ви представим по-големите градове на огромната азиатска страна - едно пътуване без билет, което, предполагаме, ще ви бъде интересно. Материалите съчетават документални данни и цифри и впечатленията на наши колеги - писатели и журналисти, пътували из мегаполисите на древен и нов Китай. Започваме новата поредица с два материала за нервното средоточие на Китайската народна република - столицата Пекин. Един мегаполис, който изненадва новодошлия винаги с нови и необикновени неща. Пекин е уникален, модерен, необикновен и вълнуващ град. Който го е посетил веднъж, остава поразен от неговата пленителна мощ и необикновена красота. Пекин става столица на Китай в съвременната история на страната на първи октомври 1949 г. От трибуната, издигната пред Портата на небесната хармония на площад „Тянанмън“, председателят Мао Дзъдун обявява пред милионите възторжени китайци, събрали се тук, създаването на Народна република Китай и новата столица Пекин с думите: „Китайският народ надигна глава!“. Преди 3000 години тук се е намирала столицата на една от древните китайски империи. Пекин векове наред е бил душата и сърцето на китайското общество. Неговата дълга и история може да се проследи още преди 50 000 години. Днес Пекин е политическата столица на КНР и нейният културен, научен и образователен център. И отново е пламтящото сърце на Поднебесната. Разположен в Севернокитайската равнина, градът е защитен от север и запад от планината Линшан, най-високата в района на столицата с надморска височина 2303 м. За нас, българите, е интересен фактът, че Пекин се намира на почти същата географска ширина, на която се намира и София. Климатът му е също като нашия - умереноконтинентален, с ясно изразени четири сезона - топла и влажна пролет, която е често с проливни дъждове, високи температури и жеги през лятото, приятна и мека есен и доста сурови зими с много ниски температури и обилен снеговалеж. Площта на столицата е около 16 800 кв. км, а населението й днес надхвърля 22 милиона жители. Всекидневно милиони туристи от цял свят посещават този изумителен град. В центъра на Пекин се намира „Забраненият град“ - така се е наричал китайският императорски дворец от средата на династия Мин до края на династия Цин. Известният централен площад „Тянанмън“, станал символ на съвременен Китай, също е разположен наблизо. На изток пък е Летният дворец с огромния си парк и езерото Кунмин с моста със седемнадесет арки. Още в първите години след обявяването на Пекин за столица през 1949 г. тук започват мащабни градоустройствени промени. Градът преживява най-голямото си преструктуриране от времената на династия Мин през 15-и век, когато за първи път се разработва планировката му. Началният строителен устрем в новата столица премахва градските стени, част от градските порти, стари храмове и др. Някои от историческите ниски сгради на стария град са разрушени и заменени с нови жилищни блокове, обществени и промишлени сгради. Тесните хутуни (старите криволичещи градски улички) отстъпват място на обширни жилищни райони с широки булеварди, търговски центрове, зелени площи и предприятия. Обликът на Пекин се променя - прокарват се нови улици, строят се околовръстни пътища с надлези и магистрали, прокарва се метро. Строителният размах е грандиозен. За няколко десетилетия Пекин се превръща в град на впечатляващи небостъргачи. Но управата на града отчита допуснатите грешки и работи за възстановяването на историческите архитектурни забележителности на града. Напълно е възстановена великолепната порта Юндинмън. Хутуните и старите квартали вече са обявени за защитена зона, наново се строят типичните правоъгълни композиции от постройки, обърнати с лице към вътрешен двор - съхъюен, и др. През 60-те години модерните акценти в архитектурата са новата централна гара и метрото, отворено през 1969 г. То е проектирано с перспектива да стане най-голямото в света, като изпреварва лондонското. Проектът е с дължината на линиите 561 км. С икономическите реформи, започнати от Дън Сяопин, Пекин се променя заедно с целия Китай. Новият ред намира израз в импозантни строителни проекти, сред които се откроява изключителният Национален център за изпълнителски изкуства (или Пекинската опера) - овален балон с титаново покритие, проект на френския архитект Пол Андрьо. Облицован в титан и стъкло, той изглежда като огромна капка течен живак, заобиколена от изкуствено езеро. Ускореното развитие и небивалият икономически растеж на Китай през последните десетилетия дава възможност за неограничения растеж на Пекин. Новото летище „Дасин интърнешънъл“ беше официално открито от президента на Китай Си Дзинпин в края на 2019 г. Летището с форма на феникс се намира в южната част на Пекин и помага за облекчаване на потока от хора, който преминаваше през столичното международно летище „Кепитъл“ в североизточната част на столицата, където ограниченият капацитет често водеше до забавяне на полетите. Проектирано от родената в Ирак световноизвестна архитектка Заха Хадид, новото летище може да се похвали с четири писти за излитане и кацане и се очаква да обслужва до 100 милиона пътници годишно. Но съвременен Пекин не „гледа към небето“ само от свръхмодерното летище „Дасин“. Силуетът на столичния мегаполис е изпъстрен с внушителни и много оригинални като архитектура и строителна техника небостъргачи. Лидерът на високото строителство е небостъргачът „Чайна Зун“, който е висок 528 метра и се състои от 109 етажа. Той се нарежда на девето място в списъка на най-високите постройки в света. Официалното му име е CITIC Tower. CITIC Tower е супермащабен небостъргач в централния бизнес район на Пекин. Кулата е завършена в края на 2018 г. след уникален петгодишен срок на строеж. Името „Чайна Зун“ идва от древен китайски съд за вино, който е вдъхновил с елегантната си форма строителния дизайн. Между десетте най-високи небостъргача в съвременен Пекин може да споменем още Пекинския телевизионен център, Китайския световен търговски център, централата на „Самсунг“, централата за видеоизлъчване - все примери за най-смели и оригинални архитектурни идеи на световноизвестни творци от различни страни на света. Така например Централата на CCTV е небостъргачът, където се намират главните офиси на Китайската централна телевизия. Висок е 234 метра и има 51 етажа. Той започва да функционира по време на Олимпийските игри Пекин 2008 г. Небостъргачът с оригиналното име „Кулата на парка“ е с височина 250 метра и се състои от 63 етажа. Сградата е построена през 2007 година. Известна е още като „Пекински център Интай - Кула 2“ и се нарежда на 125-о място в списъка на най-високите сгради в света. В съвременния Пекин има и много други сгради, които не бива да се пропускат. Сградите от различни епохи имат различно значение и принос към града и човечеството. Една от тези сгради е „Галакси сохо“, която е първата от двете сгради, проектирани от световноизвестната архитектка Заха Хадид, заедно с „Уанджин Сохо“. Комплексът се отличава с криволинейна конструкция, състояща се от четири асиметрични непрекъснати структури. Параметричният дизайн на сградата е вдъхновен от класически китайски дворове. (Продължава в следващия брой)