Нанкин - столицата на шест династии

В своята история град Нанкин е бил облагодетелстван, но и подложен на страдания заради уникалното си географско местоположение и характеристики. Въпреки многократните поражения от войните, той винаги е успявал да възкръсне от пепелта. По време на окупации от чужди войски властите винаги са избирали Нанкин за място, откъдето отново да възстановят страната. Затова той се определя като „място за възраждане на китайската нация“ и има специален статут и стойност в китайската история. В историческите записки в района на Нанкин е регистрирана човешка дейност отпреди 1 до 1,2 млн. години. Тук са открити останки от древни хора на повече от 600 000 години. Вкаменелостите от човекоподобни маймуна от Нанкин са от важно значение за ранната човешка еволюция в Източна Азия и археологията. Те за пореден път доказват, че Нанкин е един от районите, първоизточник на китайската цивилизация. Преди 7000 години в района Цися се появява земеделска цивилизация. В басейна на река Цинхуай са открити множество примитивни селища, известни като културата хушу, които са на около 4000 години. Предполага се, че те полагат основите за появата на днешния град Нанкин. През 571 г. пр. н. е. в границите на царството Чу е основан Тани, който се счита за най-ранното местоположение на днешнен Нанкин. През 333 г. пр. н. е., когато войските на царство Чу унищожават царство Юе, царят Чу Уей иска да използва река Яндзъ като бариера, за да завладее по-широки територии. Той построява град с каменни стени, който нарича Дзинлин. През 229 г. Сун Чуан, владетел на царство У, установява столицата си тук и оттогава започва развитието на Нанкин, превръщайки го в политически център на Китай. Тук установяват столиците си династиите Източен Дзин, Сун, Ци, Лян и Чън. Затова Нанкин става известен като „древна столица на шест династии“ и се прославя с културата си в цяла Източна Азия. От този момент той заема важна позиция в историята на китайските столици. Той е прецедент в симетричното оформление на структурата с централна ос и симетрично разположени около нея сгради, формирайки уникален модел и стил за градовете столици. Сред дворците на шестте династии най-голям и величествен е дворецът Дзиенкан. Той оцелява 360 години, а оформлението и архитектурният му стил оказват влияние не само върху изграждането на столиците на Северните династии и династиите Суей и Тан, но и на други места в Азия, например в Япония и на Корейския полуостров. В наши дни информация за двореца Дзиенкан се пази в Нанкинската библиотека и Музея на шестте династии. В периода на Шестте династии град Нанкин е най-големият в света с население от близо един милион души. Историците определят него и Древния Рим като „двата центъра на световните цивилизации“. Културата на Южните династии има изключително силно влияние върху човешката история. По време на Шестте династии са поставени основите на Пътя на коприната по море, чийто център е бил Нанкин, а пристанището е било международен център за търговията по море. Тук често са се събирали десетки хиляди китайски и чуждестранни кораби. По време на династиите Суей и Тан градът загубва важния си статут, тъй като владетелите изместват столицата на север. Благодарение на географските си предимства обаче, Нанкин връща имиджа си на икономически и културен център. Тук са живели и гостували поети като Ли Бай, Лиу Юси, Ду Му и Ли Шанин. След падането на династия Тан владетелите на Южна Тан установяват столицата си в Дзинлин (друго име на Нанкин) и градът е разширен. При династия Тан в северната част на империята непрекъснато се водят войни, докато при Южна Тан в продължение на 70 години се установява мир. Икономическият просперитет е придружен от развитието на културата и са създадени различни нови жанрове в поезията, живописта и калиграфията. При династия Сун Нанкин се превръща в политически, икономически и културен център на Южен Китай. Уан Аншъ е политик от династия Северна Сун, който прекарва целия си живот, като ръководи района. В края на династията бедствие е причината за третата голяма миграция на населението от южните райони на империята. При династия Юен градът е административен център на провинциите Дзянсу, Джъдзян, Дзянси и Хугуан. Като център на китайската текстилна индустрия, в Нанкин има повече от 6000 занаятчии, които изработват бродерии за императорското семейство. През 1356 г. Джу Юенджан превзема Нанкин и го преименува на Ин Тиенфу. През 1368 г. е основана династия Мин, която избира за своя столица Нанкин, и градът отново е важна част от политическия, икономическия и културния живот на Китай. В началото на династията там живеят 700 000 души и е най-големият град не само в империята, но и в света. Нанкин е мястото, където се вземат важни решения. Той е база за корабостроенето. В средата на династия Мин населението на Нанкин е близо 1,2 милиона и той продължава да е най-големият град в света. По време на император Уанли от същата династия западният мисионер Матео Ричи пристига в Китай и пише в своите записки, че е очарован от Нанкин. При династия Мин Нанкин е по-величествен дори от европейските градове, а императорът го превръща в място, където могат да се видят чудесата на Изтока. През 1645 г. армията на Цин напада Нанкин и го преименуван на Дзяннинфу. Той вече не е столица на новата империя, а административен център на провинция Дзяннан. По време на императорите Канси и Юнджън от династия Цин Нанкин е превърнат в база за производството на коприна, задоволявайки нуждите на императорския двор. Тогава той е на водещо място в тази индустрия в Китай. През 1842 г. на британски военен кораб на река Сягуан в Нанкин правителството на Цин подписва Нанкинския договор, който е първият неравностоен договор в съвременната китайска история. С него се слага краят на Опиумната война и началото на съвременната история на Китай. През 1853 г. армията на тайпините завладява Нанкин и създава държавата Тайпинтиен, като преименува града на Тиендзин (в превод „небесна столица“). Това е първата война в китайската история, започната от селяни. Тя се надига на юг и се разпространява в цял Китай. Освен това е безпрецедентна с мащабите си в световната история. На 29 декември 1911 г. в Нанкин представителите на провинциите избират Сун Ятсен за временен президент на страната. Под негово ръководство се създава Република Китай и на 1 януари 1912 г. е основано временното правителство. На 18 април 1927 г. е създадено правителство на партията Гуоминдан, което определя Нанкин за столица. Периодът от 1927 до 1937 г. се определя като златно десетилетие за Китай. Тогава в Нанкин се извършва мащабно градоустройство и той се превръща в модерен град. На 13 декември 1937 г. японската армия напада Нанкин и в продължение на 40 дни градът е подложен на мащабно клане, известно в историята като Нанкинското клане. В 9 ч. на 9 септември 1945 г. във Военната академия на гр. Нанкин се провежда церемония, на която е обявена капитулацията на Япония. На 23 април 1949 г. Нанкин е освободен от Китайската народоосвободителна армия и оттогава е административен център на провинция Дзянсу.

Още от броя
  • Научна конференция за демократичното развитие на Хонконг
    На 11 януари Китайският изследователски институт за Хонконг и Макао проведе научна конференция за демократичното развитие на Хонконг в рамките на модела „Една държава, две системи“. Тя бе организирана съвместно от Института, Изследователския център за модела „една държава, две системи“ на Хонконг и...
  • Пекин приветства медиите, отразяващи Олимпиадата
    Като коментираха скорошните опасения, изразени от чуждестранни НПО относно това дали свободата на пресата по време на Зимните олимпийски игри в Пекин ще бъде засегната от епидемията, на пресконференция говорителят на китайското Външно министерство Уан Уънбин заяви, че средата за чуждестранните медии...
  • Трябва да се използва натрупаният от ККП опит
    Партийната школа на ЦК на ККП бе проведен семинар с участието на провинциални лидери и министри. На церемонията по откриването му генералният секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин заяви, че трябва да се използва натрупаният от ККП във вековната борба опит, за да продължат да се полагат неуморни усилия за...
  • Ден на Китай на Експото в Дубай
    На 10 януари бе Денят на Китай в Световното изложение в Дубай. Той премина с представление на пекинска опера, изпълнения на традиционния китайски инструмент гуцин и светлинно шоу.
  • Нарастване на трансграничната електронна търговия
    На редовната си пресконференция говорителката на китайското Министерство на търговията Шу Ютин заяви, че новите формати и модели за трансгранична електронна търговия са се превърнали в нови двигатели за трансформация и надграждане на външната търговия и висококачественото развитие на страната. Тя по...
  • Нов чип за телевизори за обработка на 8К изображения
    За първи път в Китай бе пуснат чип за телевизори с възможност за обработка на 8К изображения бе пуснат от компанията Hisense. Той носи името Hi-View HV8107 и използва асистирана от изкуствен интелект технология, благодарение на което картината е по-ясна, цветовете по-наситени, а движенията на екрана...
  • Нека слънцето на надеждата освети бъдещето на човечеството
    Както съобщи агенция Синхуа на 17 януари, китайският президент Си Дзинпин, в своето специално обръщение на виртуалната сесия на Световния икономически форум (WEF) за 2022 г. призова света да направи всичко необходимо, за да изчисти сянката на пандемията и да засили икономическото и социалното възста...