Храмът на небето започва да се изгражда по време на династия Мин, през осемнадесетата година от управлението на император Юнлъ (1420). През периодите Дзядзин на династия Мин и Циенлун и на династия Цин комплексът се разширява и преконструира. Сградите са величествени, обстановката е церемониална. Храмът на небето преживява превратностите на времето и с дълбокия си културен заряд и великолепния си архитектурен стил се превръща в олицетворение на древната култура на Изтока. Храмът на небето е мястото, където императорите от династиите Мин и Цин, са извършвали жертвоприношения към Небето и са отправяли молитви за богата зърнена реколта. Северната част на парковия комплекс е с кръгла форма, а южната - с квадратна, което символизира „кръглото небе и квадратната земя“. Храмът на небето в Пекин е ограден от два пояса стени, които разделят парковия комплекс на две части - вътрешна и външна. Общата му площ е 273 хектара (2,73 кв. км). Основните постройки са концентрирани във вътрешната част. Храмът на небето комбинира най-добрите строителни техники на династиите Мин и Цин, има впечатляващи мащаби и е изящен и великолепен. Представлява най-големия, запазен до днес, древен архитектурен комплекс за жертвоприношения. Известен е в цял свят с прецизното си планиране и конструиране, с уникалната си архитектурна структура, с чудесния си декор. Той заема важно място не само в историята на китайската архитектура, но е и ценно наследство в световното архитектурно изкуство. Залата за молитви за добра реколта (Циниендиен) е разположена в северната част на Храма на небето. Нейните предишни имена са: Дацидиен и Дасяндиен. Строителството й започва при династия Мин, осемнадесетата година от периода Юнлъ (1420), и е най-ранно изградената сграда в Храма на небето. Тук, в тази зала, всяка година императорите извършват жертвоприносителни церемонии в чест на Небето, отправят молитви за благоприятно време и богата реколта. Залата за молитви за добра реколта има кръгла форма. Нейната основа е олтарът „Цигутан“, а стрехите са покрити с керамични керемиди с тъмносиня глазура, символизираща Небето, понеже небето е синьо на цвят. Излизайки от портата на Циниендиен, отправяйки поглед на юг, туристите виждат прав път. Докъдето поглед стига пътят минава през много врати и коридори, стеснява се все повече и повече в далечината и така създава усещането, че се спуска от небето. Няма нищо чудно в думите на един френски архитект, който след разглеждането на Храма на небето казва: „Небостъргачите са много по-високи от залата Циниендиен, но нямат нейната дълбочина на художествен замисъл, не могат да достигнат височината на нейните художествени измерения“. Преобладаващият цвят на Тиентан е синият. Това е цветът на небето, който символизира спокойствие, дълбочина и тайнственост. Въпреки че символиката е трудно разгадаема, има безкрайна красота. Небето дава на човека и заобикалящия го свят живот. Всичко на земята се къпе в свещените лъчи на небето. Цветът на покривите и на Циниендиен, и на Хуанцюнюй е син, дори стените около тях са покрити с плочки, оцветени със синя глазура. Пристъпиш ли в Храма на небето, то ти вече си се потопил в света на синия цвят. Синьото небе е фонът на Храма на небето. Целият замисъл на Тиентан е конструиран въз основа на небосвода. Сините палати, показани в синия небосклон, това е идеалът за хармонията между небето и човека, от който са се ръководили дизайнерите на Храма на небето, и е най-голямата мечта, която се таи в сърцето на китайците. Храмът на небето е записан в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1998 г. и е описан като „шедьовър на архитектурния и релефен дизайн, който просто и графично илюстрира значението на космогонията за еволюцията на една от най-великите цивилизации на света...“ и е имал влияние върху архитектурата и дизайна в продължение на много векове.
