Ексклузивно интервю дадено от Лъ Ючен, зам.-министър на външните работи на Китай пред електронната медия Guancha.cn　　

Продължава от 35 брой Гуанча: САЩ безскрупулно прилагат унилатерализма и по собствено желание се оттеглят от международни организации и договори. Те станаха най-големият дестабилизиращ фактор в глобалното управление и направиха перспективите за глобална стабилност и развитие много несигурни. Какво е Вашето мнение за това? Каква роля може да играе Китай в глобалното управление? Лъ Ючен: Съединените щати разпалват разделението и конфронтацията, атакуват неприемливи за тях възгледи и създават безредие по целия свят. Те предизвикват затруднение на международните институции, включително ООН, СТО и СЗО, и поставят в опасност програмата за глобално управление и международно сътрудничество. Тяхната единствена цел е да инсталират еднополюсен свят, където САЩ ще властват над всички останали, където глобализацията става „американизация“ и където глобалното управление отстъпва на хегемонията на САЩ. Опитът на САЩ противоречи на тенденцията на нашето време и волята на хората. Тяхната цел е обречена на провал. Китай се ангажира да поддържа мирното развитие и да изгради общност със споделено бъдеще за човечеството. Този ангажимент се корени в традиционната китайска стойност на „общото благо на света“ и „мира и хармонията между всички нации“. Това е и общият стремеж на хората по целия свят. Китай никога няма намерение да управлява света; ние искаме да допринесем за общото благо на света. Целта на развитието на Китай не е да се конкурира със САЩ за надмощие, а да донесе по-добър живот на собствения си народ. Китай участва активно в глобалното управление не за да измести никого, а да играе своята дължима роля като голяма държава. В отговор на COVID-19, Китай предложи помощ на повече от 150 страни и международни организации. Споделихме нашия опит за ограничаване и помогнахме на другите развиващи се страни, особено на най-слабо развитите, да се справят с вируса. Ние подкрепихме СЗО да играе важната си роля и работихме за подобряване на глобалното управление на общественото здраве. Китай и Съединените щати представляват остър контраст, когато става дума за разработване и разпределение на ваксините. Китай полага всички усилия за разработване на ваксина срещу COVID-19 и обеща да я превърне в глобално обществено благо, докато САЩ се опитват да съхраняват и монополизират ваксините, като се грижат за никой друг, освен за себе си. По същество разликата между Китай и Съединените щати в международния ред и глобалното управление е не това, което някои американски политици представяха като “тиранията срещу свободата“, а между мултилатерализма и унилатерализма, между справедливостта и хегемонията. За света е прекалено ясно коя от двете страни е правилният път и олицетворява историческата тенденция. Всички хора, обичащи мира и справедливостта по света трябва да отхвърлят едностранчивите ходове на САЩ и политиката на силата и да се обединят, за да накарат САЩ да се върнат към правилния път на разума, закона и справедливостта. Гуанча: Служителите от администрацията на Тръмп използват всички поводи, за да атакуват злобно Китайската комунистическа партия (ККП) и да настройват китайския народ срещу ККП. Но в същото време те твърдят, че са на страната на китайския народ. Какво мислите за всичко това? Лъ Ючен: Враждебните коментари по отношение на ККП от някои американски политици разкриват само незнанието им за Китай и партията. ККП има неразривна връзка с китайския народ и стои с него и в дъжд, и в слънце. Верният ангажимент на партията към народа се описва най-добре от известен цитат на президента Си Дзинпин: „За доброто на моя народ ще оставя настрана собственото си благополучие“. През последните години членовете на ККП винаги са поемали смело водеща роля пред лицето на опасности и бедствия, за да служат на народа. Когато COVID-19 удари страната, над 39 милиона члена на ККП в цялата страна се активизираха на първа линия за борба срещу вируса. От медицинските работници, изпратени в Ухан, 80 процента са членове на ККП. В битката срещу унизителната бедност членовете на ККП също бяха основната опора. Близо три милиона члена на ККП са избрани да служат като партийни секретари или да поемат отговорността за намаляване на бедността в бедните села. Близо 800 служители, отговорни за намаляване на бедността, направиха крайна жертва по време на службата си. Една от тях беше Хуан Уенсиу, която работеше за намаляване на бедността в Гуанси и загина едва на 30-годишна възраст. Когато наскоро наводненията засегнаха Южен Китай, тези на първа линия в помощ при бедствията отново бяха членовете на ККП. Чен Лу, член на ККП и борец с пожарите в провинция Анхуей, бе отнесен от бурните води при операция по издирване и спасяване. Жертвайки живота си той символизира принципа на КПП, - да пристъпим напред, когато нашият народ се нуждае от нас, независимо от случващото се. Има много примери като този. Работата на ККП може да бъде оценена само от китайския народ, а не от неколцина американци противници на Китай. Напоследък много американски учени изразиха мнението, че под ръководството на ККП китайското правителство даде тласък на икономиката и реагира бързо на нуждите на китайския народ и че преобладаващото мнозинство от китайците подкрепят ККП и се чувстват горди от своята държава. Както показаха последните проучвания, проведени от множество американски институции, рейтингът на одобрение за ККП сред китайците достига цели 95 процента. Наличието на толкова високо ниво на подкрепа на хората е много рядко, ако не и уникално, за политическа партия по света. През почти 50-годишното взаимодействие между Китай и САЩ, ККП никога не е била пречка за двустранните отношения. Напротив, тя е водеща и движеща сила за взаимоизгодното сътрудничество. Трудно ми е да разбера защо тези американски политици са толкова враждебни към ККП. В заключителния анализ, именно с лидерите на ККП президентът Ричард Никсън направи ръкостискането през Тихия океан. Именно с лидерите на ККП, САЩ постигнаха съгласие за трите съвместни комюникета между Китай и САЩ. Чиновниците на Белия дом и Държавния департамент се занимават с членове на ККП почти всеки ден. Как може ККП внезапно да се превърне в заплаха и предизвикателство за САЩ? Щом ККП остава непроменена, проблемът е от страна на американските политици. Гуанча: Има две различни гледни точки у нас и в чужбина на това как Китай трябва да реагира на репресията и ограничението на САЩ. Едната твърди, че Китай трябва да се примири с тях и не трябва да слиза до същото ниво като онези антикитайски американски политици, за да не попадне в техния капан на китайско-американска конфронтация. Другата смята, че Китай не трябва да изглежда слаб и трябва да се противопостави решително с противодействащи мерки. С коя от двете сте съгласен? Лъ Ючен: Китай винаги провежда независима външна политика на мира и се надява да се сприятели и да поддържа добри отношения с всички страни. Китайците са открити, честни и искрени. Не сме агресивни. Ние не тормозим. Независимо от това, да бъдеш скромен и благосклонен не означава да нямаш чувство кое е правилно и грешно или да се отказваш от принципите. По въпроси, касаещи основните и фунтаменталните интереси и националното достойнство на Китай, просто няма място за отстъпки. Ако се откажем от един инч, те ще поискат да отстъпим една миля и чрез тактиката на салама, те никога няма да спрат да подкопават суверенитета и достойнството на Китай. Някои хора в САЩ разпространяват слухове и правят клеветнически атаки срещу Китай. Ако винаги мълчим и не правим нищо за това, международната общност ще бъде лесно подведена от тези лъжи. Не трябва да забравяме, че Ирак беше разрушен, защото Съединените щати показаха малка епруветка, съдържаща прах за пране, а Сирия претърпя военни удари заради няколко снимки на предполагаеми нападения с химическо оръжие. Никога няма да позволим подобни трагедии да се случат с Китай. Нашите ръководни принципи са много ясни. Ние не провокираме и няма да трепнем от провокации. Няма да преминем към ритъма на злодеите, но и няма да се примирим с тяхната злонамереност. Никога не изстрелваме първия изстрел. Всеки наш отговор е бил ход на самозащита и контраатака. Изминаха почти 100 години от основаването на ККП и над 70 години от основаването на Китайската народна република. Издържахме всякакви предизвикателства и трудности. Съединените щати през миналите години се опитваха много пъти да възпрат Китай и да налагат санкции срещу него. Ние не само оцеляхме, но и процъфтявахме. Както веднъж посочи Дън Сяопинг, „последната държава в света, която се страхува от изолация, блокада или санкции, е Китай“. Не сме уплашени от неотдавнашните санкции на САЩ срещу 11 служители от централното правителство на Китай и правителството на САР Хонконг. Напротив, за тези хора е въпрос на чест да бъдат в този списък. Списъкът на санкциите се превърна в „списък на признание“. Някои хора приписват напрежението между Китай и Съединените щати на уж по-настойчивата и агресивна външна политика на Китай. Аз категорично не съм съгласен. Експанзионизмът и хегемонията никога не са част от културата и традицията на Китай. Докато Китай постига напредък в своето развитие, той естествено би трябвало да поеме по-голяма международна отговорност и да допринесе повече за света. А това също е и общото очакване от международната общност. Например делът на Китай в вноските за членство в ООН е скочил от един процент преди 20 години до днешните 12,5 процента. Делът му в бюджета на ООН за поддържане на мира достигна 15 процента. Китай изпрати повече миротворци, отколкото всички други постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Помощта ни към други развиващи се страни също се увеличи значително. Коя част от това не е добре за света? Какво има за обвинение? Някои американци наричаха Китай „свободен ездач“. Но когато Китай допринася финансово и материално за света и предоставя повече обществени блага, те казват, че това се ръководи от стратегически мотиви и хегемонистични амбиции. Не си ли противоречат? Гуанча: Ситуацията в отношенията между Китай и САЩ става все по-тежка. Колко време смятате, че това ще продължи? Кои са най-належащите проблеми, които трябва да бъдат решени в момента? Лъ Ючен: Начинът, по който Китай и САЩ избират да живеят един с друг, се отнася до благоденствието на 1,7 милиарда китайци и американци и до бъдещето на над седем милиарда души на тази планета. Когато се борави с китайско-американските отношения, не трябва да се съсредоточаваме само върху това, което е под ръка и да се позволява на малобройни антикитайски елементи да зададат тон или да отклоня хората от правилната посока. Жизненоважно е отношенията да бъдат поставени в по-широкия контекст на променящия се международен ред, невиждан от един век и на определящата тенденция на нашето време към мир и развитие. Някои проблеми могат да отнемат повече от една или две години за разрешаването им. И все пак ние трябва да поемем историческата отговорност към бъдещето и да погледнем в дългосрочната перспектива. Важно е да се мисли извън полето на изборната политика, да се извадят емоциите от уравнението и да се върнем към разума и прагматизма. Трябва да се започне от “трите списъка“, предложени от члена на Държавния съвет г-н Уан И. Тогава пътят напред няма да бъде толкова труден за намиране. Първо, да държим каналите за комуникация отворени. Диалогът не трябва да бъде забавян. По-специално, не трябва да има „радио мълчание“ между двете министерства на външните работи. Това означава, колкото и да са трудни и сложни въпросите, те трябва да бъдат поставени на масата. Как може всеки проблем да бъде решен без дискусии? Аз самият съм готов за разговори с американския си колега по всяко време. Второ, да се съсредоточим върху сътрудничеството. Има много области, в които двете страни могат и трябва да си сътрудничат. Сътрудничеството против COVID-19 трябва да бъде приоритет от първа степен. Когато животът е в риск, сътрудничеството трябва да бъде на първо място. Освен това има огромно пространство за координация и сътрудничество в двустранен план като в сферите на икономиката, търговията, правоприлагането, борбата срещу наркотиците и обмена на национално ниво, глобалното управление в стъпките срещу изменението на климата и облекчаванета на бедността и въпросите, свързани с горещите точки, като например корейският ядрен въпрос, Близкия изток и Афганистан. Трето, правилно да управляваме различията. Между Китай и Съединените щати естествено съществуват разногласия и към тях трябва да се работи с рационално и прагматично отношение. По-специално разликите не трябва да се разширяват нарочно, камо ли да се създават нови. Вече има твърде много проблеми за двете страни и това, което е необходимо, е изваждане, а не събиране. Следващите няколко месеца ще бъдат критични. Трябва да останем съсредоточени, без да се задвижваме от никакви крайни сили, да се движим в правилната посока на двустранните отношения и да не им позволяваме да излязат извън контрол или да бъдат увредени сериозно.