Войната с бедността в Китай е спечелена - точно и в срок

Проф. д-р Светлана ШАРЕНКОВА В края на декември председателят Си Дзинпин обяви, че финалният етап от епичната борба с бедността (последните 100 милиона бедни) е окончателно спечелен - както бе предвидено от програмните документи на Китайската комунистическа партия (ККП) и на държавната администрация на КНР. Тази огромна по мащабите си операция бе извършена в един миг за историята - само за осем години (2012 - 2020). По този начин в последния половин век от развитието на Китай от лапите на бедността бяха изтръгнати 800 милиона мъже, жени и деца - над 10 процента от световното население. Събитие, което с основание влезе в аналите на Организацията на обединените нации. Какви са двата основни извода, които биха могли да бъдат направени във връзка с гореказаното? Първо. Тази огромна цифра показва в какво неблагоприятно положение е била поставена огромната азиатска държава в по-ново време (19 - 20 век) - в резултат на двете колониални войни (т. нар. „опиумни войни“), на продължилото с десетилетия политическо и икономическо потисничество от страна на „цивилизования свят“ - Западна Европа и САЩ, както и война с милитаристична Япония. Второ. Което може би е най-главното: социализмът с китайски характеристики несъмнено и безусловно се доказа - в глобален план - като най-ефикасната държавно-социална система в борбата срещу най-зловещото явление в живота - неравенството и беднотата. Убедена съм, че тепърва социолози, народопсихолози, философи, политолози, икономисти ще изследват това епохално постижение на Китай, постигнато в рекордно време - само за пет десетилетия. Явление, което и до ден днешен тормози такава „демократична“ държава като Съединените щати, или милиардна буржоазна Индия. Ако погледнете „черните“ гета в Северна Америка или бордеите в милионния индийски град Мумбай ще разберете за какво става дума. Нещо повече - за също толкова кратко време - в основни линии бе постигната и така наречената от председателя Си Дзинпин „китайска мечта“: постигането на широк социален пояс от средно заможни жители. Те вече според статистики от КНР и чужди социологически агенции са достигнали внушителната цифра 400 милиона. Четиристотин милиона, които разполагат със собствено жилище, лека кола и прилични доходи! Тук, разбира се, възниква въпросът какво представляват приличните доходи? 300 долара, колкото е средната заплата в съвременна България, членка на Европейския съюз? Долавям усмивките по лицата на китайци, които четат тези редове. Та само в Пекин средната заплата е над 1000 щатски долара, а в Шанхай - 1400 евро! Да не говорим за такива „скромни“ заплати като цитирания наскоро месечен доход в една китайска Ай-Ти фирма - 11 хиляди долара! И никак не е чудно, че многобройните китайски студенти, учещи се в престижни университети в САЩ и Западна Европа, се прибират у дома след завършването си. Очевидно икономическите условия предлагани от западни фирми малко се различават от тези у дома... Но това е само началото. Наскоро завършилият Пети пленум на 19-тия ЦК на ККП задълбочено обсъди плановете за новата 14-ата петилетка и за икономическите мерки до 2035 г. Тук му е мястото да отбележим, че до пленума бяха изпратени хиляди предложения от фирми и отделни китайски граждани с цел по нататъшно подобряване на постиженията в условията на индустриална революция 4.0. Тук възниква въпросът, а защо точно до 2035 г.? Първото и по-лесно обяснение е, че както партийното и държавно ръководство на КНР, така и обикновеният китайски гражданин, гледат мащабно и в перспектива към предстоящите задачи. По-задълбоченият анализ ни отвежда до двата нови етапа в развитието на огромен Китай, формулирани от председателя Си Дзинпин. Това са два нови периода от по 14 години, които опират точно до 2049 г. Годината, в която нов социалистически Китай ще отбележи стотния си рожден ден! Предвид устремното развитие на модерните високи технологии и всички кардинални промени, свързани с индустриалната революция 4.0, това означава, че пред огромната азиатска държава стоят и огромни по своето значение и сложност задачи - заради които Китай ще мобилизира целия си интелектуален, социален и икономически ресурс. Задачи, от чието изпълнение зависи дали КНР ще заеме полагаемото си лидерско място в нашето съвремие и ще отметне нова, още по-ярка страница в историята на планетата. И лично аз съм уверена, че този момент ще настъпи!