Технологичната война на САЩ срещу КНР

Проф. дфн, д-р ист. Нако Стефанов През 2018 г. светът стана свидетел на ожесточаващ се конфликт, иницииран от САЩ, засягащ търговско-икономическите отношения с КНР. Почти едновременно „Търговската война“ срещу КНР прерасна в „Технологическа война“, насочена първоначално срещу „Хуауей“, призната през 2017 г. за най-иновационната корпорация в света. Ще припомним, че войната срещу „Хуауей“ започна още през 2018 г., след като САЩ започнаха да обвиняват компанията в шпионаж, кражба на технологии и други грехове. Едновременно с това започна кампания за натиск върху американски и чуждестранни предприятия с цел да прекъснат връзките си с „Хуауей“. През май 2019 г. тази конфронтация беше преведена на езика на санкциите - ограниченията от април 2019 г. се оказаха само „коз“ за преговорите на Тръмп със Си Дзинпин в Осака и те бързо бяха отменени. Първо беше въведена забрана за закупуване на оборудване на „Хуауей“ и ZTE от американски правителствени агенции, както и сътрудничество на правителствени агенции на САЩ на всички нива с компании, използващи оборудването на тези компании. Тази забрана влезе в сила от август 2020 г. На второ място, доставката на американски технологични продукти - компоненти, подсистеми, софтуер и др., за „Хуауей“ без държавен лиценз беше забранена. Това доведе до прекъсвания при вноса например на чипове Qualcomm, проблеми с операционната система Android от Google, както и до скъсване на „Хуауей“ с най-големия изпълнител за сглобяване на своите телефони, сингапурско-американския Flex, който е вторият по големина световен производител на електроника и свързани продукти. Ответната реакция на Китай доведе до значими резултати. Те включват развитието на собствени технологии на „Хуауей“ (включително операционната система) и на китайската електронна индустрия и стартиращи предприятия в тази област, включително откриването на лаборатория за изкуствен интелект в Москва и засилване на сътрудничеството с Руската федерация, укрепването на технологичните звена в други страни, споразумение за 2020 г. с Tencent за развитието на пазара на приложения за телефони на „Хуауей“ и т. н. Очевидно се разработват мащабни или просто косвени схеми за закупуване на необходимите технологии, услуги и продукти. По-специално, вероятно не е случайно, че работата, извършвана от Flex, бързо е поета от китайския BYD, който освен електрически превозни средства е известен като един от доставчиците на оптични и пластмасови компоненти за телефоните „Хуауей“. Атаката срещу „Хуауей“ има свои собствени съществени причини поради големината на компанията, както и ролята й в развитието на 5G технологиите. Белият дом методично и целенасочено унищожава флагмана на китайската електронна индустрия. За никого обаче не е тайна, че тези стъпки, както и подобен натиск върху ZTE, са само минимална задача в голямата технологична война. Краткосрочните ефективни усилия на „Хуауей“ за заобикаляне на американските санкции доведоха до разработването от страна на САЩ на нов пакет ограничителни мерки, които бяха обсъждани от началото на април 2020 г. Отговорът на Китай е ясен - ускорено развитие на собствения технологичен сектор и заместването на вноса в някои ключови категории продукти и цифрови услуги с времеви хоризонт 2024 - 2025 г.. Разработва се нова програма за развитие на обещаващи и пробивни технологии на стойност 1,4 милиарда долара. Американската политика на „разединяване“ и отговорът на КНР На фона на гореказаното става очевидно, че дългосрочната стратегия на САЩ е насочена към рязко отслабване на китайските „високотехнологични“ отрасли като цяло - както по икономически, така и по военнотехнически причини. Един важен инструмент в тази област става политиката на decoupling (разединяване, отделяне). „Отделянето“ описва процеса, чрез който дълбоката икономическа взаимозависимост между САЩ и Китай, натрупана през последните четири десетилетия, постепенно намалява, като „отделянето“ се проявява както в търговската, така и в технологичната сфера. Това се случва поради няколко причини: :: Първо, поради намаляване на обема на търговията между двете страни, т. е. постепенно намаляване на зависимостта на пазарите един от друг; :: Второ, поради последователно провежданата досега политика от Д. Тръмп на изтегляне на американския индустриален капацитет от Китай обратно към САЩ, за да се избегне свръхзависимостта от китайската индустрия и да се намали рискът от кражба на американско ноу-хау; :: Трето, разединението води до намаляване на двустранните инвестиции в технологични и изследователски дейности, както и до създаване на бариери пред обмена на знания и ограничаване на сътрудничеството между научните общности. Всичко това в една или друга степен вече се случва в отношенията между Китай и САЩ и говори за това, че в „хибридната война“ между двете страни, „разединяването“ на икономиките и технологичния сектор е на първия етап. В това отношение един силен ход в отговор на водените търговски, технологични и прочее войни от страна на САЩ срещу КНР стана Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership - RCEP). То представлява споразумение за свободна търговия между азиатско-тихоокеанските държави - Австралия, Бруней, Камбоджа, Китай, Индонезия, Япония, Лаос, Малайзия, Мианмар, Нова Зеландия, Филипините, Сингапур, Южна Корея, Тайланд и Виетнам. На 15-те страни членки се падат около 30% от населението на света (2,2 милиарда души) и 30% от глобалния БВП (26,2 трилиона долара) към 2020 г., което го прави най-големия търговски блок в историята и света. RCEP обединява съществуващите двустранни споразумения между 10-членния АСЕАН и пет от неговите основни търговски партньори, RCEP беше подписан на 15 ноември 2020 г. на виртуална среща на върха на АСЕАН, организирана от Виетнам. Споразумението ще влезе в сила веднага след като бъде ратифицирано поне от шест подписали от AСЕАН и три от страните, които не са от АСЕАН. Очаква се споразумението да премахне около 90% от митата върху вноса между подписалите го страни в рамките на 20 години след влизането му в сила и да установи общи правила за електронната търговия, както и търговията с интелектуалната собственост. Анализаторите прогнозират, че RCEP ще помогне за стимулиране на икономиката на фона на пандемията от COVID-19, както и за „изтегляне на икономическия център на тежестта обратно към Азия“, като това ще усили спада на Съединените щати в икономически и политически план. Същевременно въпреки разцеплението в политическо-икономическия елит на САЩ и двете крила на този елит виждат в лицето на Китай или основен съперник (президентът Тръмп), или „най-сериозния конкурент на Щатите“ (новоизбрания президент Джо Байдън). В условията на COVID-19, където САЩ се оказаха най-силно засегнатата страна, докато КНР демонстрира най-успешно ограничаване и блокиране на заразата, нараства пропагандно-информационната война, съпроводена с назоваване на коронавируса като „китайски вирус“ и обвинения, че Китай е виновен за разпространението на същия. В заключение може да се подчертае, че много е трудно да се прогнозират резултатите от тази „технологична война“. Но това, което е абсолютно ясно, е, че тя несъмнено ще оказва негативно въздействие не само върху КНР, но и върху САЩ, а и върху глобалната социоикономическа и технологична динамика като цяло.