На Конференцията на ООН за изменението на климата 2021 (COP26), участниците постигнаха редица резултати, включително подписването на Декларацията от Глазгоу за горите и използването на земята и Програмата за пробив в Глазгоу. Наблюдавайки тази конференция, може да се отбележи, че развитите страни, от една страна, имат високи морални стандарти по въпросите на климата, сякаш само те могат да доведат света до въглероден неутралност. От друга страна, действията на лидерите на западните държави за намаляване на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата засега се виждат само в лозунги. Наскоро генералният секретар на ООН Антонио Гутериш изрази опасенията си, че COP26 може да завърши напразно, но лидерите на развитите икономики никога не са се замисляли за действията си, които са в противоречие с борбата с изменението на климата. Наскоро Гал Лафт, съдиректор на Американския институт за анализ на глобалната сигурност, отбеляза, че борбата срещу изменението на климата не може да се превърне в цинична принуда на западните страни, които искат бедните страни да се откажат от своето развитие, в противен случай усилията по COP26 няма да успеят. Действията на развитите икономики всъщност противоречат на глобалния отговор на изменението на климата. Наскоро Световната метеорологична станция публикува доклад „Състоянието на световния климат през 2021 г.“, според който последните седем години са били най-горещите от появата на метеорологичните данни. Глобалното морско ниво постави нов рекорд тази година, тъй като вкисляването на океана се ускорява поради нарастващите концентрации на въглероден диоксид в атмосферата. В тази сериозна ситуация развитите икономики не трябва да търсят причини в своята история и реалност, а се опитват да обвиняват други държави. Играта с климата сега се превърна в основен глобален политически проблем. Международната общност положи огромни усилия през десетилетията. Според последните данни обаче се очаква глобалните емисии на парникови газове да се увеличат с 13,7% до 2030 г. спрямо 2010 г., което е далеч от постигането на целта за намаляване на емисиите с 50%. Сред 15-те страни с най-високи въглеродни емисии в света през 2020 г. са САЩ, Русия, Япония, Бразилия, Индонезия, Германия, Канада, Република Корея, Обединеното кралство и Франция, които вече са достигнали своя пик въглеродни емисии. Китай е в „период на стагнация“. Емисиите на въглероден диоксид от новоиндустриализираните страни все още се увеличават, а значителен брой развиващи се страни дори не са започнали да отделят парникови газове. Сред 233 страни и региони на света развитите икономики заемат 1/5, неразвитите страни - 1/5, и развиващите се страни - 3/5. Предпоставка за въглеродна неутралност е постигането на индустриализация или прилагането на основна индустриализация. Напредналите икономики и няколко новоиндустриализирани страни могат да постигнат „зелено“ развитие чрез технологични иновации и енергийна трансформация. Поради ограничените ресурси на Земята, междинното научно и технологично развитие, както и „ефекта на Матю“ в икономическото развитие, „постигането на цели в трудна ситуация“, които са отбелязани от отделните развиващи се страни, не е повсеместно явление в света. Глобалният ангажимент за метан в Глазгоу номинално е, както отбеляза президентът на САЩ Джо Байдън, „обещание за промяна на играта“, но всъщност съдържа желанието за прехвърляне на отговорността за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от развитите икономики, както и оказване на натиск върху други страни, за да забавят темпа си на развитие. Ако напредналите икономики искат да водят към въглеродната неутралност, те трябва първи да поемат отговорност и да се отдалечат от високовъглеродните действия. В същото време развитите страни трябва да предоставят технологична и финансова помощ на развиващите се страни в съответствие с Парижкото споразумение за климата. Това е ангажимент, който развитите икономики трябва да изпълнят, за да работят заедно за борба с изменението на климата. За развиващите се икономики бъдещото развитие може да зависи главно от техните собствени правилни решения и действия, смятат в Пекинския институт за изследване и развитие на екокултурното инженерство.
