Хронология на едно дълго и плодотворно партньорство

Преди 75 години Народна република България става втората страна в света, която признава Китайската народна република. Факт, който се помни добре и цени в днешен Китай. И въпреки че двете страни са преминали през различни геополитически и икономически превратности, дълбоката българо-китайска връзка все още съществува и се развива Именно този факт даде основания неотдавна на Н. Пр. посланикът на Китай Дай Цинли да заяви пред български медии, че „традиционното приятелство става непреходно“. Но какво е бъдещето на българо-китайските отношения и значението им за съдбата на Балканите и дори Европа? Но първо един кратък исторически преглед, за да разберем колко сериозни и значими са връзките. Георги Димитров в качеството си на ръководител на Коминтерна играе ключова роля за формирането на единен народен фронт в Китай срещу японската агресия през 30-те и 40-те години на 20-и век. Любопитен факт е, че патриархът на българската литература Иван Вазов е популярен в Китай през 30-те години на 20-и век, а и в наше време произведенията му могат да се намерят в китайските библиотеки. Борбата срещу силите на Оста - конкретно Германия и Япония, също косвено сближава българи и китайци по време на Втората световна война. По-късно през 1950 година КНР и НРБ си разменят посланици и двустранните отношения се развиват пълномащабно през почти цялото десетилетие. Подписани са договори за сътрудничество в културата, науката, технологиите, земеделието. Още през 1952 година е подписан и търговски договор между двете страни. Пак в началото на 50-те имаме и първия студентски обмен между България и Китай. Заради разлома между СССР при Хрушчов и Китай, през 60-те отношенията между НРБ и КНР спират да бъдат толкова задълбочени, но през 70-те години на миналия век се възраждат. Това своеобразно възраждане на връзките става в сфери като търговията, културата и мореплаването. В края на 80-те години и по-точно през 1987 година, генералният секретар и ръководител на България Тодор Живков посещава КНР, което бележи нов етап на развитие на двустранните връзки. В съвремието интензивните връзки продължават, макар и да не са достигнали своя пълен капацитет. Увеличава се броят на българските ученици и студенти, които изучават китайски език, а вече и в самият Китай има китайски студенти, учещи български. Според Китайската митническа администрация през 2004 година търговският обмен между двете страни е бил 410 милиона долара, а през 2014 г. е цели 2,17 милиарда долара. Към днешна дата цифрата е още по-голяма. Днес 4,2 милиарда долара е обменът между двете страни! България изнася за втората икономика на света медни катоди, сребърна и златна руда, царевица и други суровини, а внася всичко - от соларни панели, през автомобили и електроника до текстилни изделия. За китайския пазар интерес представляват и български земеделски продукти, вино, козметика и др. Китай има интерес да инвестира в сфери като автомобилостроенето, резервните части, възобновяемата и зелена енергия, където страната е световен лидер, както и телекомуникациите и дори финансите. Китайските инвеститори и държава оценяват възможностите и силните страни на България и разбират, че стратегическото положение на страната дава огромни перспективи. До неотдавна в България имаше производство на китайски автомобили, както и филиали на „Хуауей“, „Джонсин“, Китайската банка за развитие и други. През 2019 г. е създаден и „Световен партньорски център“ в София, който да подкрепя консултантски услуги на институции и предприятия от механизма между Китай и ЦИЕ. На фона на отварянето на Китай след Ковид, което като процес само ще се развива и задълбочава, възможностите за България също са неизчерпаеми, защото днес КНР не е просто световна работилница, както говореха за страната през 90-те, а световен научно-технологичен, икономически и иновационен лидер. Китай и България например могат да развиват заедно много проекти в сфери като изкуствения интелект, където китайците са пионери не само в разработването му, но и в създаването на етични норми и насоки за развитието на тази перспективна технология. България също може да бъде важна и интегрална част от все още развиващите се проекти в рамките на инициативата „Един пояс, Един път“. Това, за да припомним, е най-голямата икономическа и инфраструктурна инициатива в човешката история, която свързва над 100 държави. Някога бедни региони като Пакистан или Шри Ланка, днес се облагородяват и имат сериозен растеж благодарение на тази инициатива. Още по-показателен е примерът на съседните ни Сърбия и Гърция, където Китай е инвестирал милиарди за високоскоростни жп линии, пристанища, летища, логистични бази, магистрали и какво ли още не. Днес не е пресилено да се каже, че в резултат на китайските инвестиции, съседна Сърбия се развива не по-зле от редица страни-членки на ЕС, въпреки че е изцяло сухоземна държава, която не членува в континенталния блок. Още по-големи перспективи биха могли да се отворят и за България, която е не само член на ЕС, но и граничи с Турция и има излаз на Черно море, което я прави геоикономически и стратегически важна държава. Но най-вече отношенията могат и трябва да се градят на базата на вече 75-годишната традиция, която напълно се вписва в идеите на Си Дзинпин за глобална общност на споделената съдба, където всяка цивилизация, запазвайки уникалния си и самобитен характер, ще може да допринесе за общочовешкото благо. България не е общувала досега с велика сила като Китай, която не търси хегемония или неоколониален контрол, а взаимна изгода и гледа да постигне всичко по начин, по който всички да са доволни. Именно китайското разбиране за уважение, равноправие и обща съдба дават възможност шестмилионна България да може да бъде равноправен партньор и приятел на 1,4-милиарден Китай, свързани заедно от дългата ни обща история на приятелство, сътрудничество и взаимопомощ. Тези отношения трябва да се пазят и развиват, като не стават жертва на моментната геополитическа конюнктура, както и на решения, диктувани от трети страни. Материалът е взет от Радио Китай

Още от броя
  • Дизайнерите от Шанхай разкриват нови възможности с ефирни хартиени облекла
    На Световното състезание по умения в Лион китайските дизайнери демонстрираха традиционна архитектурна техника за създаване на иновативни облекла Дизайнерите от Шанхай изумиха света на церемонията по закриването на 47-ото световно състезание по умения в Лион, Франция, като представиха 20 невероятни д...
  • Уникалната перспектива на Шанхай
    Посетителите от страната и чужбина може би са запознати с три емблематични небостъргача в Шанхай - 127-етажната Шанхайска кула, най-високата сграда в Китай, 101-етажния Световен финансов център и 88-етажната кула „Дзинмао“. Архитектите на сградите казват, че заоблената фасада на Шанхайската кула оли...
  • Поколението със сребърни коси превръща образованието в централна част от своите пенсионни планове
    В оживеното танцово студио в Консерваторията в Шенян, североизточната китайска провинция Ляонин, учениците се люлеят в ритъма. Но това не са типичните млади студенти - те са хора на години, записани в училищната програма за възрастни хора. Сред тях е 64-годишният Джоу Юцин, който е прегърнал пенсион...
  • Китайската космическа медицина помага за бъдещи пилотирани кацания на Луната
    Китайската космическа станция е постигнала добри резултати в областта на космическата медицина, които ще допринесат за бъдещи пилотирани кацания на Луната и други мисии за изследване на дълбокия космос, стана ясно по време на Втория форум за космическа медицина, който беше открит в Ханджоу. По време...
  • Културен обмен между Китай и Италия
    В Милано се състоя събитие за културен обмен между Китай и Италия, посветено на 20-годишнината от всестранното стратегическо партньорство между двете страни на тема „Среща от хиляди километра за междукултурен диалог“. На него беше обявено началото на съвместни телевизионни и онлайн програми, една от...
  • Как швейцарски инженер се пристрасти към китайската култура
    Матиас от Швейцария, който е на 38 години, работи и живее в град Уси, провинция Дзянсу, от близо десет години. В края на миналата година той стана един от първите чужденци в Уси, които получиха „Петзвездна карта“, нова версия на лична карта за постоянно пребиваване на чужденци в Китайската народна р...
  • Средносрочна и дългосрочна програма за развитие на китайската космическа наука
    Пресслужбата на Държавния съвет на КНР проведе пресконференция, на която Китайската академия на науките, Националната космическа администрация и Китайската агенция за пилотирани космически полети съвместно обявиха първия национален план за космическа наука на страната. В приетия „Национален средноср...