Младата кандидат-студентка Джун Фангрон е отлично представила се на приемните изпити. Тя е избрала да изучава археология, опровергавайки отдавна поддържан стереотип, че хуманитарните науки не са достатъчно престижни, защото не осигуряват доходни професии. Джун Фангрон, чиито родители са работници, мигранти в други градове, е постигнала 676 от 750 точки на приемните изпити в колежа, и се класира сред първите 10 от 194 000 кандидати за хуманитарни специалности и изкуства в централната китайска провинция Хунан. Обикновеното момиче от село събуди онлайн внимание, като кандидатства за малко популярната специалност археология в Пекинския университет, един 0т най-добрите в Китай. Но изборът на тази специалност от Джун Фангрон разгоря бурни дебати в киберпространството. Много хора я призоваха да преосмисли избора си на специалност, твърдейки, че археологията не може да осигури доходна работа. А тя произхожда от по-бедно семейство и би било добре да се насочи към по- добре платена професия. Докато други я защитават, като казват, че преследването на мечтите надхвърля социалните слоеве. Междувременно археологическият сектор в Китай се включи активно в разгарялата се интернет дискусия. Редица музеи и културни институти подкрепят в социалните медии избора на Джун и й изпращат археологически книги и друга подходяща литература. Много хора считат специалности като археология, история и литература по-малко популярни от инженерите, информационните технологии, финансите и други пазарно ориентирани специалности, които са се възползвали от китайския тласък на модернизацията и икономическото излитане през последните десетилетия и се радват на много добро заплащане. Преди няколко години снимка от дипломирането на Сю Ифан като единствен абсолвент по специалността палеонтология в Пекинския университет, постави на общественото внимание въпроса за оцеляването на тази професия в Китай. Но напоследък археологията започна отново да завоюва престижни позиции и да се нарежда сред популярните професии . За това помага и широкото медийно отразяване на археологическите открития, екранизацията на филми и телевизионните предавания с археологическа тематика. Джун Фангрон е направила избора си да продължи образованието си по тази специалност, водена единствено от личните си предпочитания и интереси към археологията и историята. „Винаги съм обичала историята, затова искам да свържа работата и живота си с нея. Освен това, аз съм спокоен човек и искам да се посветя на академичните изследвания“, казва тя в интервюто си за агенция Синхуа. И коментира как решението й е предизвикало толкова бурни дебати в общественото пространство в страната. Баща й не се опитал да се намеси в избора на дъщеря си, докато майка й изразила притеснения относно перспективите й за кариера с такава професия. Някои от учителите й в училище и дори далечни роднини също са я съветвали да промени професионалното си ориентация и да се насочи към друга специалност, която ще й осигури по-доходна професионална реализация. Но Джун е непреклонна в решението си. “Мисля, че нашето поколение е малко по-идеалистично. Ние сме по-склонни да слушаме вътрешния си глас и да следваме собствените си мечти“. “Мисля, че тя е един достоен млад човек, който в името на своя идеал се отказва от комфортния начин на живот, за да се посвети на една професия, която я вълнува и привлича истински. Това заслужава уважение и подкрепа. Освен това, децата, чиито родители работят далеч от тях, израстват по-независими, самодисциплинирани и волеви, защото родителите им не са наоколо, за да разчитат на тях“, споделя специалист-археолог. “Някои хора ми казват, че изучаването на археологията включва много трудности, но аз израснах в провинцията при по-обикновени условия и не се притеснявам. За мен това не е проблем.“ В родното й място много деца растат и учат, отглеждани от бабите и дядовците си, защото родителите им работят в съседната провинция Гуандун за по-добро заплащане. Луо Сянгюн, директор на училището на Джун, казва, че техните ученици обикновено мислят по-независимо и са по-ангажирани да учат. „Децата от градските семейства могат да бъдат поощрявани с подаръци, разходки и похвали, ако са получили високи оценки в училище или на изпит. Но за децата тук, в по-малките населени места в провинцията похвалното почукване по рамото от учителя вече е благодарна награда. Затова сме уверени, че сме ги подготвили не само със знания, но и сме ги възпитали да са борбени и упорити и да не се плашат от трудностите, а да ги преодоляват.“