Трийсетгодишният опит доказва, че пустинята може да се управлява и контролира мащабно и да се реализира устойчиво развитие

Опустиняването е едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството. Китай е страната с най-голяма площ опустиняваща земя и най-много засегнато население в света. Същевременно обаче е постигнала значителни успехи в борбата с опустиняването. Китай обръща голямо внимание и на икономическото развитие в засегнатите райони. Днес пустини са превърнати в овощни градини и екологични гори. Пустинята Кубучи се намира в северната част на град Ордос, Вътрешна Монголия, с обща площ от 18,6 хиляди кв. км. Тя е седмата по големина пустиня в страната. Ако я погледнете днес на сателитно изображение, ще видите, че навсякъде е покрита със зеленина. Г-н Моргендолджи живее край Кубучи и започва да засажда по малко дървета в местността през 1974 г., а през 2003 г. постепенно разширява площта. Той си помня, че тогава опустиняването на неговия район било много сериозно. Нямало пътища, нито дървета. Бедният Моргендолджи взел няколко фиданки, които управата раздавала, и започнал да ги засажда в района. Постепенно фиданките се съживили и пораснали. После от правителството отпуснали субсидии за засаждане на дървета и той постепенно разширил площта. С течение на години неговата гора достигнала 660 хектара. Засаждането на дървета трансформира не само околната среда, но и доходите на местните жители. Преди 20-30 години, семейството на Гао Маоху трудно изкарвало прехраната си, днес обаче той е милионер с над 6,6 хиляди хектара гора. Освен това Гао повежда селяните да засаждат сладък корен в пустинята, за да помогне за общото замогване на местните. Той каза, че благодарение на подкрепата на правителството и инвестициите на предприятията, днес пустинята се е превърнала в зелен оазис. Правителството, предприятията, обществото и селяните заедно намират правилния път за борбата с опустиняването в района, т. е. развитието на екоикономиката. Г-н Уан Уънбяо, директорът на корпуса Или, водеща компания в борбата с опустиняването в района каза, че трийсетгодишният опит доказва, че пустинята може да се управлява и контролира мащабно и да се реализира устойчиво развитие. Опитът на Кубучи е приложен и в други подобни райони на страната. Преди 6 години край пустинята Такламакан, Синдзян-уйгурския автономен район, селяните там засаждат защитна гора на площ от 20 хиляди хектара. До 2017 г. 70% от дърветата оцеляват и дните с пясъчни ветрове намаляват с две трети, а валежите се удвояват. Г-н Мукажъфу казва, че е израснал с пясъците, днес обаче гората ги блокира и има повече валежи. Отглежданите земеделски култури също имат добра реколта. През 2017 г. успешната практика за контролиране на опустиняването в Кубичи бе включена в декларацията на ООН, превръщайки се в световен пример за борбата с това явление. Директорът на китайското държавно управление за горите и пасищата Джан Дзиенлун посочи, че китайската политика има за цел да обвърже борбата с пустинята с подобряването на живота на местните селяни, активно стимулиране на тяхната активност и реализиране на взаимна изгода, което е не само от ползва за екологията и живота на населението. „Фактически, този модел, т. е. съвместното участие на правителството, предприятията, обществото и хората, може да се използва по целия свят. Кубучи е успешен пример за борбата с опустиняването в страната. Той може да се копира и разпространи не само в Китай, но и по света, особено в Африка“, добави още Джан Дзиенлун.