Строителството на двореца Потала е започнал тибетски владетел преди 1300 години. Първоначално е планиран като тържествен павилион за медитация, а по времето на петия Далай Лама през 17 век дворецът е значително разширен. Централната част на сегашната сграда, висока колкото тринайсететажно здание, е построена по негово нареждане, но докато лежал на смъртния си одър, постройката била издигната едва до втория етаж. В централната част на сградата се намират големите зали за церемониите, около трийсет и пет богато украсени и гравирани светилища, четири уединени стаи за медитация и гробните ступи на седмина висши жреци - някои високи около девет метра и покрити с масивно злато и скъпоценни камъни. В западното крило на сградата, строено по-късно, са живеели 175 монаси, а в източното крило се помещавали правителствените канцеларии, училището за монашеските служители и залите за заседанията на Държавното събрание - парламентът на Тибет. Историческия ансамбъл на двореца Потала е включен в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. В тайнствения Тибет архитектурния комплекс Потала е най-грандиозният и намиращ се на най-голяма надморска височина дворец. Разположен е на висок хълм над града. Общата площ на дворцовия комплекс е 360 хиляди квадратни метра. Това е величествена и красива крепост-дворец на тибетския будизъм. Построен е построен през 7-и в. от тибетския владетел Сонгцен Ганпо, за да посрещне принцесата от династия Тан Уънчън. Той се състои от две основни групи постройки: Белия и Червения дворец, като Червеният дворец се намира в средата, а Белият - от двете страни. Постройките се надграждат една върху друга и самият дворец представлява грандиозно съоръжение. В самия център на Потала, което е и сърцето на Червената планина (Марпо Ри) е стаята за медитация на Сонгцен Ганпо. Тя представлява изкопана в скалата пещера, в която сега са поставени изображенията на Сонгцен Ганпо, на принцеса Уънчън, на непалската принцеса Трицун и на неговите първи министри. Тези статуи са безценни произведения на ранното тибетско изкуство от 7-и в. Дворецът е класически будистки традиционен тибетски паметник, но в него са запазени и много особености на архитектурното изкуство на Хан. Това са следи от съюзните бракове между Китай и Тибет през 1300 г. По този начин, Потала се явява и като доказателство на обединението между тези две народности. И при етноса хан, и при тибетците, е разпространена една красива история. През 7-и в. Тибет се намира във властта на династия Туфан. Владетелят Сонгцен Ганпо се грижи много за народа и династията му става все по-мощна. За да установи приятелски отношения с династия Тан от Централнокитайската равнина, както и да внесе нови технологии и култура от там, Сонгцен Ганпо решава да се свърже с Тан чрез династичен брак. Той изпраща като сватовник своя първи министър с богато дарове до столицата на Тан Чанан (днешен Сиан), за да иска ръката на принцеса Уънчън. Тогава става ясно, че още няколко царства са пратили сватовници за красивата и добре образована принцеса Уънчън. Император Тайдзун решава да изпита мъдростта на всички пратеници и задал 3 въпроса. Само, които отговорел на трите можел да вземе принцесата. Първият въпрос бил, ако в градината има 10 дървени трупи, като двата им края са еднакви по дебелина, как могат да разпознаят, кое е долната и кое горната част. Умният сановник на Сонгцен Ганпо сложил трупите във вода и понеже коренната част е с по-голяма плътност, то тя потъва надолу. Така той определил, кое е долната и кое е горната част на трупите. Императорът задал втората задача. Той взел парче нефрит, който бил прорязан от девет тънки жилки. Задачата на изпитваните била да прокарат конец през една от тези жилки, от единия до другия край на камъка. Пратениците примижали с очи и се опитали сами да промушат конеца през миниатюрните дупки, само министърът на Сонгцен Ганпо намазал единия край на камъка с мед и завързал една мравка през кръста с тънка нишка като я пуснал в камъка. Тя усетила мириса на меда и се промушила през нефрита. Той непрекъснато подтиквал мравката да върви напред, докато тя не излязла от другия край и така той пак спечелил. Третата задача била, ако се смесят заедно 100 кобили и 100 жребчета, как да познае, кое конче от коя майка е. Пратениците предложили различни начини, като някои разделяли по цвят, други по сходство, но нито един не познал. Министърът на Сонгцен Ганпо наредил да затворят по отделно кобилите и жребчетата за една нощ, след това да ги пуснат и кончетата сами разпознали майките си и отишли да сучат при тях. Така, те сами се разпределили. Като видял, че пратеникът на Сонгцен Ганпо отвърнал правилно на всички въпроси, той задал една допълнителна задача, която била той да разпознае принцеса Уънчън сред 500 други красавици от двореца, всичките покрити с воали. Никой не бил виждал принцесата и затова било много трудно да се разреши тази задача. Но пратеникът на Сонгцен Ганпо вече бил проучил, че принцесата харесва един специален аромат, които много се харесвал на пчелите. Когато дошъл деня на това изпитание, той тайно взел със себе си малко пчели и ги пуснал. Те веднага литнали към принцесата и така той отново спечелил. Императорът от династия Тан си помислил, че ако министърът на династията на туфаните е толкова умен, то неговият владетел също трябва да е много надарен човек, за да го е назначил на пост и дал разрешението си принцеса Уънчън да се омъжи за Сонгцен Ганпо. Сонгцен Ганпо толкова много се зарадвал на тази новина, че заповядва да се построи огромен палат с 999 зали специално в чест на принцесата и така в Лхаса се въздига двореца Потала. А историята за сватосването с принцесата е изписана на стените на двореца.