Кратко ръководство за основните аспекти на китайското билколечние

Билките са основната съставна част на китайските билкови лекарства. Китайската медицина познава над 3 200 вида лечебни растения, например жен-шен, корена на астрагала и др. Но освен тях като лечебни средства тя използва и около 300 различни минерала, насекоми, обитатели на водните басейни и части от животни, например цинобър, копринени буби и морски кончета. Всички те се комбинират в съответствие с нуждите на всеки отделен пациент. Химичните свойства на билките ли са важни? Също като западните лекарства, китайските билки също са химични агенти със свойството да лекуват болестите. Но химичният компонент на китайските лечебни средства не е единственото, което се взема под внимание при избора. По-скоро се набляга на енергийното им въздействие, което има за цел да върне хармонията между Ин и Ян. Как се прави изборът? В повечето случаи в една рецепта се включват четири типа лечебни средства, които се категоризират като: „император“, „министър“, „помощник“ и „посланик“. Във всяка категория могат да се добави повече от една билка. Тези наименования не са случайни. „Императорът“ се насочва към основните симптоми и причини на болестта, докато „министърът“ лекува съпътстващите симптоми и причините за тях. „Помощникът“ балансира рецептата и елиминира възможните токсични и странични ефекти. И накрая „посланикът“ е там, за да може рецептата да подейства върху засегнатите меридиани и органи. От тези четири категории билки се приготвят отвара или хапчета, които се дават на пациента. След това, също като правилно функциониращ административен апарат, всяка билка изпълнява предназначената ѝ роля и сътрудничи на останалите в ефективното „управление“ на болестта.