Социалната държава

Когато говорим за борбата с бедността, винаги пред нас е примерът с огромен Китай, който само за четири десетилетия успя да издигне над линията на бедността 700 милиона души - факт, записан в аналите на ООН като безпрецедентен в историята на човечеството. Но има и един друг показател за истинската социална същност на една държава и това е грижата за децата, живеещи в бедни селски райони, за непълнолетни с увреждания или с липса на законни настойници - сираците. И именно грижата за тези малки, невинни и онеправдани души е своеобразен връх в една социална държава. Защото, ако за възрастните - получили навременна и безкористна помощ е по-обяснимо как са преодолели тегобата на немотията, то за децата в риск тази помощ е от огромно значение. И тук Китай отново поставя своеобразни рекорди: повече от 650 000 държавни служители са в услуга на децата в неравностойно положение, една истинска армия от социални работници, загрижена за днешния и утрешен ден на малчуганите, изпаднали в нужда. Както съобщава китайското Министерството на гражданските дела, неотдавна са издадени нови насоки за по-нататъшно подобряване на издръжката, основното медицинско обслужване, образованието и попечителството на деца в нужда - още едно красноречиво доказателство, че Китай е истинска социална държава, чиято основна цел са постоянните усилия за добруването на хората, за още по-голямо издигане на обществения им статус.

Петър Герасимов