Голямата симпатична черно-бяла панда е удостоена със статута на национално съкровище на Китай, защото единственото място в света, където живее, са планинските бамбукови гори на Западен и Централен Китай. В страната пандите са и символ на мира. Преди стотици години враждуващите племена издигали знаме с изображение на панда, за да спрат битка. Голямата панда е наричаната още бамбукова, пъстра или тибетска планинска мечка. Известна е като най-симпатичната мечка, която винаги предизвиква усмивки на умиление, заради безобидния си вид и големите си изразителни очи. Китайското наименование на пандата - сюнмао, означава котка-мечка. Нейната популярност отдавна е надхвърлила националните граници на Поднебесната, а световната й слава е безспорна и потвърдена с честването на нейния специален празник - Международният ден на пандата, който се отбелязва всяка година на 16 март. Смята се, че пандите са се появили много отдавна - още преди 8 милиона години. Преди векове те са обитавали над 29 500 кв. км, а днес се среща на много по-малка площ - около 6000 кв. км. Пандата все още е най-слабо изучената мечка в света, тъй като води прекалено скрит начин на живот. За науката е открита от йезуитския мисионер и естествоизпитател Арман Давид, който през 1869 г. намира козина и кости от панда и ги изпраща в Париж, като дава на животното името черно-бяла мечка. А за първи път европейците се срещат с истинска дива голяма панда по време на експедицията на Валтер Щьоцнер от 1913 - 1915 г. Голямата панда някога е обитавала обширни площи в Китай, но унищожаването на горите от човека, както и бракониерството, са причина за ограничаване на местообитанията й до няколко усамотени бамбукови гори в планинските райони в Съчуан, в съседните области Гансу и Шънси и в източния дял на тибетските високопланински области. Днес пандата е определена за застрашен вид, защото по-малко от 2000 индивида живеят в природата, а около 100 в зоопаркове. Местностите, в които живеят пандите, са защитени от китайското правителство като природни резервати. Пухкавият черно-бял бозайник от семейство Мечкови (Ursidae), се храни предимно с бамбук. Любимият му бамбук съдържа малко захари. Учените допускат, че сладките храни са присъствали в менюто му преди хората с дейността си да го „заточат“ в бамбуковите гори на настоящия му високопланински хабитат в западната част на Китай. Може да хваща бамбукови филизи и листа с помощта на палецовидно приспособление на предната си лапа. Широките му масивни зъби са приспособени за дъвчене и стриване на бамбукови части (главно стръкове и корени), но храносмилателната му система е като на месоядно животно, така че не може да поглъща целулоза, която е основната съставка на бамбука. Поради това трябва да консумира огромни количества, за да се нахрани - средно 15 - 30 кг бамбукови листа, филизи и стръкове на ден, като отделя за този процес 10 - 12 часа. Пандите в зоопарковете се хранят и със зърнени храни, мляко и градински зеленчуци. В продължение на десетилетия учените спорели дали пандата е мечка или трябва да бъде причислена към енотите. След много генетични тестове станало ясно, че има общи гени с мечките, а не с енотите и е класифицирана в семейство Мечки. Дори е имало предложение да се обособи в собствено семейство, наречено Пандови (Ailuropodidae). Аргументи за това са били устройството на черепа и на зъбите й, които са различни от тези на мечките. Голямата панда достига на дължина 120 -150 см и тежи от 30 до 160 кг. Опашката и е дълга около 12 см. Тя е единствената мечка, която не спи зимен сън. Това се дължи на факта, че не може да натрупа достатъчно хранителни вещества, защото се храни само с бамбук. Има отличителна окраска, козината и е гъста и мръсно бяла. Широка черна ивица украсява плешките и предните й крака. Задните са изцяло черни, черни петънца има и по ушите и около очите. Според изследователите, съчетанието от черен и бял цвят помага на пандата да се крие в сенките на бамбуковите гори през лятото, през зимата бялата козина се слива със снега. Смята се, че черните кръгове около очите я карат да изглежда по-агресивна пред другите животни. Пандите не ръмжат и не издават звуци, характерни за останалите видове мечки. По време на общуването си издават звуци, които приличат на грухтене или на лай. На практика нямат естествени врагове в природата, освен снежният барс. Козината им изглежда мека, но всъщност е доста твърда и гъста за летните жеги. Затова през лятото пандите, които живеят в дивата природа, се катерят на 4000 м надморска височина, за да намерят прохлада. През зимата се спускат на 800 м. В зоопаркови условия пандата може да живее 26 години, а в природата обикновено не доживява и 15 години. Тя е срамежливо животно и се чувства най-добре, когато е сама, затова живее поединично, освен по време на размножителния период - март-май. Бременността й трае 122 - 163 дни. През август или септември се раждат 1-2 малки, които са слепи, имат слабо окосмяване и тежат само 100 г. Кожата им е розова, прозрачна, покрита с белезникав мъх. Майката не може да се грижи за две бебета едновременно, затова избира едното, винаги по-голямото, а другото изоставя и то умира обикновено след няколко часа. Бебето, което остава с майката, живее с нея 3 години. Пандите не си правят бърлога. Майката намира скришно място, където да роди и да се грижи за бебето в първите дни. Интересен е фактът, че геномът на пандата и човека съвпада 68 процента. Въпреки, че ловът на панди е забранен, козината им се продава много скъпо - от 60 до 100 хил. д. на черния пазар. Пандите вече не са застрашени от изчезване. За последното десетилетие броят им е нараснал със 17% и статутът им официално е променен от „застрашен“ на „уязвим вид“ в Червената книга. Но не трябва да се забравя, че в целия свят живеят само 1864 панди.