Храма на небето е императорски комплекс от религиозни сгради, разположени в югоизточната част на централен Пекин. Комплексът е построен по време на династии Мин и Цин за годишни церемонии на молитва към небето за добра реколта. Храмът на небето преживява превратностите на времето и с дълбокия си културен заряд и великолепния си архитектурен стил се превръща в олицетворение на древната култура на Изтока. Храмовият комплекс е построен от 1406 до 1420 г. по време на император Йонгъл от династия Мин, който е изградил и Забранения град в Пекин. Комплексът е разширен и преименуван на Храма на небето по време на управлението на императора Джиадзин през 16-и век, когато са построени и три други знакови храма в Пекин - Храмът на слънцето на изток, Храмът на земята на север и Храмът на луната на запад. Храмът на небето е реновиран през 18-и век при император Цианлон и това е последният мащабен ремонт на храмовия комплекс през имперските времена. През 1918 г. храмът е превърнат в парк и е отворен за публика. Храмът на небето комбинира най-добрите строителни техники на династии Мин и Цин, има впечатляващи мащаби и е изящен и великолепен. Представлява най-големият, запазен до днес, древен архитектурен комплекс за жертвоприношения. Известен е в цял свят с прецизното си планиране и конструиране, с уникалната си архитектурна структура, с чудесния си дизайн. Той заема важно място не само в историята на китайската архитектура, но е и ценно наследство в световното архитектурно изкуство. Храмът обхваща 2,73 кв. км паркова площ. Северната част на парковия комплекс е кръгла форма, а южната - в квадратна, което символизира „кръглото небе и квадратната земя“. Комплексът е ограден от два пояса стени, които разделят парковия комплекс на две части - вътрешна и външна. Основните постройки са концентрирани във вътрешната част и се делят на три основни зали, всички построени в съответствие със строгите философски изисквания: Залата за молитвата за добри реколти (Циниендиен), Залата на небесния свод (Хуанцюнюй) и Олтара на небето (Хуанцю). Залата за молитвата за добри реколти е великолепна кръгла сграда с диаметър 36 м и височина 38 м (125 фута), изградена е на три нива върху мраморна каменна основа. Сградата е изцяло дървена, построена без нито един пирон. Първоначалната сграда е била ударена от мълния и изгоряла през 1889 г., но по-късно е възстановена в сегашния й вид. Тук, в тази зала всяка година императорите извършват жертвоприносителни церемонии, в чест на Небето, отправят молитви за благоприятно време и богата реколта. Залата за молитви за добра реколта има кръгла форма. В основа й е олтара Цигутан, а стрехите са покрити с керамични керемиди с тъмносиня глазура, символизираща Небето. Залата на молитвата за добри реколти има четири вътрешни, дванадесет средни и дванадесет външни стълба, представляващи съответно четирите сезона, дванадесет месеца и дванадесет традиционни китайски часа. В комбинация дванадесетте средни и дванадесет външни стълба представляват традиционните слънчеви термини. Излизайки от зала Циниендиен и отправяйки поглед на юг, туристите виждат прав път, който води на юг. Докъдето стига поглед пътят минава през много врати и коридори, стеснява се все повече и повече в далечината и така създава усещането, че се спуска от небето. Няма нищо чудно в думите на един френски архитект, който след разглеждането на Храма на небето казва: „Небостъргачите са много по-високи от залата Циниендиен, но нямат нейната дълбочина на художествен замисъл, не могат да достигнат височината на нейните художествени измерения“. Залата на небесния свод (Хуанцюнюй) е също кръгла сграда на едно ниво върху мраморна каменна основа. Куполът на тази сграда също няма напречни греди, които да поддържат купола. Намира се южно от Залата на молитвите за добри реколти и прилича на нея, но е по-малка. Двете сгради са свързани чрез мост и пешеходна пътека с дължина 360 метра, която бавно се изкачва към зала Циниендиен. Олтара на небето (Хуанцю) е кръгла платформа на три нива, изградена от пищно резбован мрамор, разположена на юг от Залата на небесния свод. Броят на различните елементи на олтара, включително неговите балюстради и стъпала са били съобразени с свещеното число девет - централната мраморна плоча е заобиколена от пръстен от девет плочи, след това пръстен от 18 плочи и т. н. като пръстените са общо девет. В центъра на олтара се намира Сърцето на небето или Върховният Ян, където императорът се молел за благоприятно време. Олтарът е построен през 1530 г. от император Джаджин и възстановен през 1740 г. Преобладаващият цвят в целия комплекс е синият. Това е цветът на небето, който символизира спокойствие, дълбочина и тайнственост. Небето дава на човека и заобикалящия го свят живот. Всичко на земята се къпе в свещените лъчи на небето. Цветът на покривите и на залите е син, дори стените около тях са покрити с плочки със синя глазура. Пристъпиш ли в Храма на небето, ти вече си се потопил в света на синия цвят. В Древен Китай, императора на Китай е приеман за Син на небето и затова жертвоприношенията, поднесени на небето са било изключително важни събития. Храмът е построен именно за тези церемонии. Два пъти в годината императорът и цялата му свита се преместват от Забранения град и се разполагат на лагера в комплекса. Носели са специални одежди и са се въздържали от ядене на месо. На обикновените китайци не е било разрешено да присъстват на церемонията. В храмовия комплекс императорът лично се молел за добра реколта. Церемонията е трябвало да бъде изпълнена много внимателно и дори най-малките грешки се приемали за лошо предзнаменование за следващата година. Храмът на небето е вписан в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1998 г. и е описан като „шедьовър на архитектурния и релефен дизайн, който просто и графично илюстрира значението на космогонията за еволюцията на една от най-великите цивилизации на света...“ и е имал влияние върху архитектурата и дизайна в продължение на много векове.