Месец след като пристигнах в Кунмин със съквартирантката ми решихме да направим първата си екскурзия. Избрахме Сишуанбанна случайно, тъй като отнякъде ни попадна туристическа брошура на района и бяхме впечатлени от невероятните гледки. Ние все още не знаехме нищо за Китай. Познавахме кампуса на университета и стаята си в общежитието. Все още не бяхме открили туристическите приложения и приложенията за пътуване, които са толкова подробни, а други туристи са изписали толкова коментари и препоръки, че е невъзможно да се изгубиш или пък да попаднеш в неприятен хостел например. Незнанието ни ни вкара в едно приключение, което днес си спомням с усмивка. Разбрахме, че от Кунмин до Дзинхун, най-големия административен град на окръг Сишуанбанна, може да се стигне само с автобус. Разстоянието по магистралата е над 500 км и отнема около 6-7 часа, затова най-логично беше да пътуваме през нощта, за да не хабим ценните ни дни ваканция от университета. И така само с брошурите в ръка и билети за автобуса, които купихме и аз не помня как, и с оскъдния ни по онова време китайски с Мони се качихме на нощен автобус до Дзинхун. Тук искам да отбележа, че в дълбокия Юг никой не говори английски, за български да не говорим. Качихме се на автобуса около 8 часа вечерта. За първи път виждах такъв автобус - на мястото на седалките имаше 3 етажа с легла. Да, възможно е да се съберат 3 етажа легла в един автобус! Както си представяте, бяхме се натъпкали като сардини в консерва, но изглежда, това създаваше неудобство само на нас. Пътувахме няколко часа по магистралата, през което време шофьорът ми отказа няколко пъти да спре където и да е, за да отидем до тоалетната. Накрая съм заспала. Към 3 сутринта автобусът спря. Аз реших, че сме стигнали заветното място за почивка и сънена бързо изскочих от автобуса в търсене на тоалетна. Дори не се огледах какво има наоколо. След като намерих това, което търсех, и излязох навън, изведнъж се огледах и осъзнах, че съм на нещо като автогара или просто спирка за автобуси. Имаше сигурно 50 автобуса, а аз толкова бързо слязох, че не запомних кой е нашият. Паника! Започнах да се лутам като муха без глава с апокалиптичната картина как автобусът тръгва без мен и аз оставам насред нищото без документи и телефон. Слава богу, накрая видях един човек, който лежеше на съседното легло в автобуса, и облекчено го проследих. Седнах на мястото си в нетърпеливо очакване да потеглим. Да, ама не, по-късно разбрах, че в Китай, превозвачите имат задължителен престой между 3-5 ч. сутринта, когато се извършват нощни курсове. Само дето бързах и сърцето ми едва не изскочи, че ще ме оставят в нищото. На сутринта вече бяхме на автогарата в Дзинхун. За мащабите на Китай Кунмин не е индустриален град и не е много впечатляващ. Не може да се сравни с Шънджън, Шанхай, Пекин и т. н. Но за мен тогава беше нещо невероятно. В България човек не може да види такива сгради и такъв мащаб. В сравнение с него Дзинхун ми се стори като малко провинциално градче в България. Автогарата беше доста стара, а градът не ми направи особено впечатление освен това, че беше ужасно горещо и задушно. Сишунабанна се намира на границата с Мианмар и Лаос. Много е близо и до Виетнам. Изобщо това беше екзотично място, нетипично за повечето места в Китай. Навсякъде имаше палми и архитектурата беше повлияна от разни пясъчни форми и цветове. Ние с Мони решихме да не губим време и директно да потърсим първата си дестинация - тропическата девствена гора на Сишуанбанна. В туристическите брошури имаше карта, която ни показваше къде се намира всяка атракция, и Дзинхун беше само отправната точка, а целият ни маршрут бе извън градчето. Планирахме да обикаляме 7 дни и да видим колкото се може повече от региона. Упътиха ни на кое бусче трябва да се качим, след което благополучно бяхме стоварени в нищото. Буквално си беше нищо. Път и банкет, това беше. Повървяхме малко, леко смутени от неизвестното, и видяхме голяма табела 西双版纳原始林公园 парк „Девствена гора Сишуанбанна“ В началото паркът представляваше огромно открито пространство с джунглоподобни гори, поляни и езера. Не бяхме повървели и 300 метра и първата незабравима гледка ни порази. На поляната до езерото пред нас имаше някакво представление. Беше пусната екзотична музика и красива жена, облечена в небесносиня роба, танцуваше. Изведнъж тя впери ръце към небето и отвсякъде долетяха пауни, стотици пауни, които накацаха около нея. Гледката беше магична. Те започнаха спокойно да кълват на поляната, а ние успяхме да направим много снимки. Там имаше и ресторанти с традиционна кухня, но ние бяхме прекалено ентусиазирани, за да ядем, и ги подминахме. Навътре паркът ставаше все по-горист. Интересни магазинчета и барчета се гушеха в стволовете на дебели дървета, пътеки, които се разделяха във всякакви посоки. Паркът очевидно беше огромен. Ние решихме да вървим по главната пътека, фауната определено не беше типичната за Китай - истинска тропична гора. В един момент се озовахме на голям въжен мост високо над река. Отвъд моста се виждаше нещо като селце. Беше на едно от малцинствата, населяващи региона. Жени в шарени носии ни почерпиха с алкохол, типичен за малцинството, който имаше същия вкус като ракия. Явно очакваха от нас да се подлютим, но ние, нали сме си свикнали, даже си поискахме още. Жените бяха много развеселени от нас. В селцето се включихме и в тяхно традиционно хоро. Купих си и сладък бамбук. В Китай това е много популярен сладкиш. След като обиколихме колкото можахме, решихме, че е време да потърсим къде ще преспим. Започнахме да търсим хотели в интернет. По телефона отвсякъде ни казваха, че не приемат чужденци. Накрая от едно място се съгласиха да ни приемат. Качихме се на бусчето и обратно в Дзинхун. Само че батериите на телефоните ни се изтощиха и без помощта на навигацията, естествено, се изгубихме. Накрая попаднахме в някакъв жилищен квартал, който ни се стори много съмнителен. Не беше изобщо съмнителен, но ние още не знаехме колко е безопасно в Китай, колко дружелюбни са хората и каква е престъпността. Намерихме някакъв хотел, в който ни приеха. Вече толкова се бяхме притеснили от това, че се изгубихме, че хотелът също ни се стори съмнителен. Беше малко хотелче с ресторантче на първия етаж. Настанихме се и слязохме на вечеря. Готвачът, много едър и симпатичен китаец, директно ни заведе до хладилниците и ни накара да си изберем каквото искаме от продуктите, а той щял да ни го сготви. След като ни нахрани много вкусно и си поговорихме, се качихме успокоени в стаята. Вече чертаехме планове за следващия ден, когато я видяхме. Мишка в малката ни стая! Тя, горкичката, също не можеше да се скрие от нас. Нощта не мина много спокойно. На другия ден, изнервени и недоспали, решихме, че ще прекъснем екскурзията и ще се върнем в кампуса. Явно ни беше още рано да пътуваме в Китай, все още не бяхме свикнали да сме толкова далеч от сигурността на общежитието и цялото преживяване предния ден ни накара да усетим носталгията по дома. Месец по-късно този проблем вече нямаше да съществува, но за жалост, това беше единственото, което успяхме да видим от Сишуанбанна. А Сишуанбанна има толкова много какво да предложи. Долината на дивите слонове например, където може да видите цели стада от слонове да се разхождат свободно в 300 хектара дъждовна гора. Само тук в Китай може да видите азиатски слонове в пустошта. Освен това може да видите шоу програма с дресирани слонове и да се разходите във ферма за пеперуди. Паркът на малцинството дай, най-голямото малцинство в региона, пък ще ви потопи в културата на този етнос. Ако посетите парка през октомври или през юли, ще станете свидетели и на едни от най-големите фестивали на малцинството, през април пък е Водният фестивал. Не пропускайте и храма, където ще получите благословията на боговете. В района Сишуанбанна има още много незабравими места. Може да посетите чаените плантации и да опитате традиционния чай пуър. Можете да се разходите в кралската градина на бившия крал на дай, да разгледате тропическата ботаническа градина, да спите в къщичка на дърво над тропическата джунгла или да пътувате с лодка по реката от една местност в друга. Сишуанбанна ще ви предложи безкрайни чудеса, тук само загатвам за част от тях. Неслучайно районът е известен като „малкия Тайланд“. Достъпът е лесен. Настанявате се в Дзинхун и ползвате микробусчетата до определена дестинация на Сишуанбанна. Цената на билета, когато аз ходих, беше около 15 юана (4 лв.). Все пак се подгответе. Задължително ви трябват карта на местността, имената на дестинациите, които искате да посетите, на китайски и всичко необходимо да издържите горещото тропическо време. След като посетите Сишуанбанна, не забравяйте да изпратите снимки и до нашата редакция и да разкажете вашите впечатления. Попътен вятър! Галина Тонева Сишуанбанна - София