Проф. Васил Проданов Днес въоръжени тълпи атакуваха Капитолия - Меката на световната либерална демокрация, някогашния „край на историята“ - най-висшето възможно състояние на развитието на света, „светлото бъдеще на останалото човечес - тво“, меч - таещо като Тодор Колев „как да ги стигнем американците“. По медиите съобщенията за станалото звучаха като аналог на събитията през 1789 г., когато тълпите атакуват Бастилията и дават начало на Френската революция, и на ноемврийската нощ през 1917 г., когато е нападнат Зимният дворец и започва Октомврийската революция. И това не е случайно - социалното неравенство и класовото разделение по време на Френската революция във Франция и на Октомврийската революция в Русия не е по-голямо от това днес в САЩ, където трима олигарси притежават повече богатство, отколкото 50 % от всички американци. Нищо, че на онова тогава са му викали „монархия“, а сега го наричат „демокрация“. И едното, и другото са капитализъм, макар и на различни стадии на развитие. Разбира се, днес живеем не в 1789 и 1917 г., независимо че основната логика на развитие на капитализма е същата, но различното е, че държавата разполага с много повече инструменти и с много по-бързи комуникации, за да се справи с нападателите. Американска революция няма да се състои днес, както Френската или Октомврийската, но фактът си остава. Социалните неравенства и противоречия не са по-малки. Затова и хиляди американци са готови да стрелят като нападателите на Зимния дворец и да слагат ешафоди като нападателите на Бастилията. Америка се тресе, а с нея и останалият свят, който в нарастваща степен не иска САЩ да го управляват, да му дават ум и разум какво е „демокрация“, да го санкционират с икономически и политически забрани, с бомби и дронове и да му нареждат какво да прави. Преди 1989 г. у нас беше популярна фразата, че „дружбата със СССР е като слънцето и въздуха за всяко живо същество“. Перестроечният разпад на СССР и запращането на България в друга геополитическа орбита бързо доведоха до това, че бивши съветски възпитаници и ползвачи на връзките със СССР станаха яростни русофоби и превърнаха „дружбата с Америка като слънцето и въздуха за всяко живо същество“. В България и по света шестваше най-мощната пропагандна машина в историята - Холивуд. Броят на американските филми по български телевизионни канали за 30 години е поне 100 пъти по-голям, отколкото съветските до 1989 г. У нас премиерът послушно заговори как трябва да се слушат „големите началници“. И така бе не само у нас, а в цяла Източна Европа и голямата част от останалия свят. Задачата бе да се наложи т. нар. мека сила и да се завоюва световно обществено мнение, послушно на глобалния капитал под американско господство. Да се наложи масово неолиберално идеологическо съзнание, гледащо възторжено в Америка като „края на историята“, към който всички хора трябва да се стремят. Наплодиха се и у нас купища евроатлантици, взеха около 2 милиарда долара за 31 години от американски структури, за да създават идеологически обработващи политиците и масовото съзнание НПО-та, да използват медии и всякакви други възможни идеологически апарати, които да обосновават кой ще управлява света през 21-ви век и да заявяват, че трябва да гледаме какво става във Вашингтон и да правим същото. Е, във Вашингтон въоръжени тълпи нападнаха Капитолия. Не искат онези там да ги управляват. А останалият свят трябва ли да иска те да го управляват, използвайки идеологически меката сила на НПО-та, медии и Холивуд или твърдата сила на бомби, дронове и всякакви други супернови оръжия? Известна е фразата Sic transit gloria mundi (Така отминава световната слава). Световната неолиберална, атлантическа и американоидно-глобалистка слава за около три десетилетия оттече в канализацията на историята. Както казва още древногръцкият философ Хераклит, „Всичко тече, всичко се променя“. За разлика от времето на Хераклит обаче, днес всичко тече, всичко се променя с хиляди пъти по-голяма скорост. Така се оттече за около три десетилетия в миналото готовността на стотици милиони хора по света да се подчинят на световния „голям началник“. Някои може да страдат от т. нар. стокхолмски синдром и да искат това управление, но светът не го иска и това го казва не кой да е, а американските социологически агенции. Наскоро бе публикувано проучване на агенция „Галъп“ на доверието към САЩ в 29 различни страни в света. Това е най-старата организация за емпирични социологически изследвания в света, която установи рязък спад на това доверие от 2017 г. насам към опитите на САЩ да се изявяват като водещи света към по-добро бъдеще. Ако средно за всички тези страни през 2017 г. 22% от гражданите са одобрявали САЩ, днес това одобрение е паднало на 18%. При това доверието към САЩ и одобрението към това, което те правят, е рухнало в страни, възприемани като техни съюзници. Най-типичен е примерът с Великобритания - само 15% гледат позитивно на САЩ, а 75% гледат с неодобрение към опитите им да се правят на лидери. В другата голяма западна сила - Германия, водеща се за основен европейски съюзник на американците, само 6% от гражданите гледат с одобрение на САЩ, толкова колкото и в Иран, който е жестоко преследван от американците. Ако едва 6% от германците одобряват това, което правят САЩ, това означава, че така нар. евроатлантическо единство е само формална фасада. Очевидно огромната част от германците затова и е готова да се противопостави на натиска на САЩ към тяхната външна политика и по-специално на опитите да бъдат принудени да се откажат от „Северен поток 2“. Парадоксът е, че дори в Русия гледат с по-голямо одобрение на САЩ, отколкото в Германия - 89% от германците не одобряват американското лидерство в света, докато в Русия неодобрението е 71%. Колкото и странно да звучи, в Русия има повече американофили, отколкото в Германия и Великобритания. Но и в останалите американски „съюзници“ в Европа нещата не стоят добре за американците - 78% от италианците и нидерландците не одобряват лидерството на САЩ. Същото е валидно за 75% от французите, 80% от белгийците, 76% от датчаните, 79% от испанците. Парадоксалното е, че Албания е единствената страна, в която процентът на одобряващите САЩ е над половината от населението. 56% от албанците гледат все още позитивно към тях. След това е Мавриций с 50% одобрение. Ако имат сигурни съюзници някъде в света американците, то това са албанците и живеещите на остров Мавриций. Навсякъде другаде повечето от хората не ги одобряват и не ги искат. Само албанците и маврицианците искат да слушат и да се подчиняват на „големия началник“. Подобни данни показа малко преди това проучването в 13 държави от другата голяма американска агенция за емпирични социологически изследвания - „Пю Рисърч Център“. В нито една от изследваните европейски държави няма случай по-голямата част от населението да гледа на САЩ позитивно. В това изследване 84% от анкетираните отговарят, че САЩ са неспособни да се справят с пандемията от Covid-19, и мнозинството смята, че не е работа на американците да се месят в работите по света. Рейтингът на САЩ е най-нисък в сравнение с всички изследвания през последните две десетилетия. Паралелно с това стана известен още един факт, свързан с досегашните основни инструменти на САЩ да създават позитивен образ по света - това е холивудската пропагандна машина, от която по хиляди телевизионни канали по света ежедневно към милиарди хора вървят определени въздействия, в които Америка е спасителят на човечеството от някой диктатор, терорист или космическо бедствие. След като през 2014 г. Китай изпревари САЩ по БВП по паритет на покупателната способност, през октомври 2020 г. за първи път той излезе преди американците и по продадените филми и спечеленото от тях. Китай вече е № 1 на световния филмов пазар, който е водещ инструмент за създаване на позитивен образ и идеологическо въздействие. Така се реализира поставената от Китай стратегическа задача да засили „меката сила и международното влияние“ на своята култура. Преди това Холивуд много разчиташе финансово на огромния китайски пазар. Сега вече това става все по-малко възможно. Такива неща стават, докато върви глобалната пандемия. Върви и гигантско пренаместване на доверието и геополитическата, геокултурната, геоидеологическата власт. Едни си заминават, други идват. Препечатано от сайта „Клуб 24 май“